|
|
| Тема |
 Re: За прегледа [re: Xaнa.] |
|
| Автор |
L.L. (химера) |
|
| Публикувано | 08.03.10 00:29 |
|
|
|
Да добавя и аз от моите излишности.
Яденето, разбира се, което при мен беше цяла епопея. Нямаше шамари и тъпчене насила, за щастие, но имаше безкрайно подканяне и мрънкане, мрънкане и подканяне и гонене с лъжицата из стаите. Изобщо, много бягах, като малка - от яденето, от детската градина.... до момента, в който тръгнах на училище и го възприех, като "пускане на облекчен режим, поради добро поведение". До тогава всяка Божа сутрин щом стигнехме вратата на детската градина хуквах да бягам. Аз рева и обикалям около сградата, след мен в индианска нишка търчат всички лелки, другарки, директорката, а накрая - майка ми, а директорката я убеждава да си тръгва по-бързо, че ме била разстройвала!........... Сега, като го чета и ми е смешно, ама тогава...
Оттогава имам проблеми с теглото и храненето (при мен са в отрицателна посока) и с присъствието на много хора, които искат нещо от мен и ме гонят за нещо - буквално или образно (до ден днешен сънувам кошмари с преследване и ужас, че ще ме открият и хванат). Т.е., това не съм изчистила докрай още.
Но това са само грубите аспекти. Фините - такива, като какво правим с живота си, каво е мястото ни в него, как да взаимодействаме със света и как да обичаме - са доста по-коварни и трудни за излавяне.
Ще дам пример. Една дама, учителка по английски по повод на възпитанието казва: "На какво учим ние децата си? На какво са ни учили нас? Казваме: "направи това, направи онова, оправи си леглото, купи хляб, хвърли боклука..." - това е хамалогия. Ние се учим и учим децата си на хамалогия. А англичаните? Англичаните се учат да респектират." Е, Ово е стАндарт, да ти кажа...
Редактирано от L.L. на 08.03.10 00:39.
| |
| |
| 
|
|
Re: За прегледа