добре, прости примери от моята си кошничка, във връзка с по-предния ми пост

хранене - бях на 3 години, още бяхме в къщата (която после събориха и построиха блок), седя в кухнята и както обикновено майка ми ме тъпче с храна
въобще, никак, изобщо не искам, не мога и не трябва да ям, всичко в мен крещи и полудява от поредната излишна лъжица
съответно тя ми я напъхва в устата и аз се изповръщам - не само нея, но повръщам изобщо
получавам си шамарите + парцал с който да й помагам да чисти

защо ??? какво съм виновен, че тя е малоумна ??? това е вътрешния ми диалог и тогава (макар че тогава нямах идеята 'малоумие'), и сега когато си го спомням
от тук и други случки като тази - примерно майка ми пак ме тъпче а баща ми застава на 'нейна страна' и след подканите добавя и плесване - та от такива случки в продължение на над 30 години смятам жените за опасни, малоумни, вредни, егоцентрични създания които се появяват в моя живот единствено с цел да ме използват за странните си прищевки - което съвсем естествено се потвърждава в продължение на всичките тези над 30 години, и съвсем естествено със съвсем всяка жена, с която контактувам
също така и се настанява отношението към мъжете - малоумни самоотричащи се слабаци, независимо дали се самоотричат заради жена или заради някаква идея
съответно целия ми живот през това време преминава изпълнен с презрение към всички реални хора
това води до постоянно дебнене на същите
и до вяра на измислените герои - от книги, филми, разкази - повече, отколкото на тези които срещам
и до някакви си мои заключения, съответно решения, съответно модели на поведение - че не трябва да залитам по никоя жена или идея за да не стана малоумен самоотричащ се слабак; че няма такова нещо в познатия ми свят, което да е повод да контактувам с жена или мъж - съответно най-общо казано човекомразие; такива като мен с такава идея често стават природозащитници или си гледат животинки и т.н. простотии - когато се поразвие още повече тази им идея - не можеш да ме убедиш, че не си срещала много такива хора ^_^
следва че който каквото и да ми каже то трябва да бъде проверено; дори да бъде тогава независимо резултата от проверката ако е мъж влиза в класация мъже, ако е жена влиза в класация жени ... и т.н.; най-общо казано предубеждения, но всъщност са си навици на обработка възприятието; т.е. точно това което се нарича възпитание

с времето и нарастване вниманието и осъзнаването виждам че всички, всички са в някакви свои такива схеми - някои дори същите като моите; но някои в доста различни - и все пак всичко това са наложени шаблони; никоя и никой няма собствени, изцяло преработени схеми

'голямото интересно' съответно са по-възрастните хора - над 60 - 70 годишните; при които тези схеми хем са свръхизчистени, хем вече са започнали да си пречат една на друга и като резултат хората се отъврават от някои от тях (за да поемат свръхразрастването на други)

отново на примера с храната - прабаба ми, която ме гледаше по това време, всъщност ме гледаше като 5 годишен - та тя беше преборила схемата с храната и успяваше да се вслушва както в себе си, така и в мен по този параграф; но пък имаше свръхразвита схема със съня
примерно - въобще не си правеше никакви планове и очаквания за моето хранене ... даваше ми когато поискам, предлагаше ми когато сме всички, но когато бяхме само двамата обикновено просто ми казваше че отива да яде и ако искам да отида с нея - но не винаги десйтваше така; понякога не ме канеше с нея, понякога си ме тормозеше да ям - въобще разнообразие
но пък когато лягаше следобяд задължително ме караше да лягам и аз - що за смешка, кое дете спи следобяд ??? да, в детската градина след това също ни насилваха и не че имам преки наблюдения над възпитанието на някакви деца, но каквото съм успял да забележа случайно е че винаги децата се хвърлят да спят при всеки удобен случай и всеки повод - боли те нещо - лягай си, мина Сънчо - лягай си, много е топло - лягай си, много е студено - лягай си, отивам някъде - ти си легни да поспиш за да си играем после, лошо ти е от возенето - заспивай за да не го усещаш

това са само двете направления, които споменах в по-предния пост, храна и спане
разбира се има и други неща
сега спомни ли си ?

опитвам се да се поставя в твоята ситуация ... не е ли бил дистанциран баща ти ? не е ли била често некомуникативна майка ти и да се налага да търсиш компанията на други хора ?
като започна прегледа не ги ли мразеше или презираше или обвиняваше за това ?

ако си спомняш специално тази насока в темата тръгна за началото на прегледа, не какво сме сега а какво сме (или сме били) при започването му