пък аз не разбирам какво не разбираш. става въпрос за схемите, които точат енергия и ни карат да я разпиляваме за небезупречно поведение.

ей ти съвсем прост и конкретен пример в духа на темата:

изглежда парадоксално, но да се поддържат лоши чувства към родителите (и др. хора, играли роля в процеса на отглеждането и възпитанието ни), за това, че са ни учили да се държим небезупречно, също е схема, която се наследява най-вече от същите тези хора. неведнъж съм слушала майка ми да ми казва, че родителите “трябва да се обичат и уважават”, защото “са ти родители”, “мислят ти само доброто” и “никога няма да ти обърнат гръб и ще те обичат, каквото и да стане” и т.н. (визирайки отношенията между мен и нея);

след което обаче, чувам същата тая жена да говори за нейните си родители по съвсем друг начин, обяснявайки как са я ограничавали чрез налагане на тяхното мнение, колко неразбиращо са се отнасяли към желанията/ поведението/ убежденията й, как са й пречели да е щастлива, набърквайки се неканени в личния й живот и т.н.

и съзнавам, че мога да запратя по нея съвсем същите обвинения, които тя изрежда към нейните родители. освен тва пък, ловя бас на каса бира, че те са й казвали същите тези неща за уважението и обичта между деца и родители, които тя говори на мен.

не познавам твоите родители и не знам какъв е твоят случай. може да са били много осъзнати хора, или прекалено заети с друго, или просто слабохарактерни. или различни комбинации между гореизброените причини или други подобни. аз също мога да кажа, че разполагах с достатъчно свобода по времето, когато живеех с родителите си. което, обаче, беше по-скоро късмет, щастлива случайност (въпреки, че те не биха го описали по същия начин), щото тая “свобода” не беше съзнателно отдадена от тях или съзнателно отбранявана от мен – за тях беше недоразумение, а за мен – стечение на обстоятелствата.

в крайна сметка всеки от нас решава сам как да се разпорежда със свободата си, със себе си и света около себе си. но това са решения, които следва да бъдат взети от пораснало и информирано дете, което е наясно поне със основните правила на съществуването в тоя свят. щото, представи си какво би станало, ако от малки ни възпитаваха в духа на горното правило. първо и основно, то е в тотален разрез с правилата на живота в социума. никой нормален родител не би седнал да учи на свобода 4-годишното си дете, защото 1) 4-годишните са свободни по основни настройки и 2) такава постъпка може много скоро да му струва всичко, което има: личния, социалния и дори физическия живот. трикът е да се научим на правилата на живот, без да губим свободата си. но тоя трик не може да ни бъде предаден от някой, който не го владее.

поради горното смятам обвиненията към всички, влезли в ролята на възпитатели по едно или друго време, за неоснователни и безсмислени. те са направили онова, което според собствените им убеждения е било правилно. това, че аз в последствие съм избрала път, различен от техния, е моя собствена отговорност. ако някой някога ме е подвел, съзнателно или не, то най-голямата глупост, която мога да направя, е да тръгна да търся на хората сметка, вместо да съсредоточа усилията си върху собствената си олигофрения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите