ама говорете конкретно бе хора? нищо не казваш с това "летаческите схеми"
кои точно схеми? айде не превръщайте книжни изрази в клишета, напълни ги със съдържание.

"класиките са уроците по разни порядки в обществото" - кои точно порядки? да казвам добър ден или да не плюя по улиците? "Разните порядки в обществото" са отразени в закони. Не кради, не лъжи, не убивай- това ли имаш предвид, тези порядки?

"схемите за самосъжаление, страхове разни, злоба, егоизъм и т.н. " - наистина съм расла на Луната. Никой и никога не ме е учил на това, нито ми го е насаждал. Учили са ме точно на обратното.


"криворазбрана "женственост/мъжественост", - ако имаш предвид че са се опитвали да ме учат на кокетничене и разни подобни женски номера, не са.
Родителите ми бяха класически пример на разделението на жени и мъже. Баща ми не пипваше нищо у дома, мама се изтрепваше хем да работи хем да му сервира всичко на поднос. Той пък от своя страна никога не й причини болка, отнасяше се с нея като към нещо ценно. Много отрано от това класическо разделение ми се повдигаше, макар че ясно знаех защо е тъй - баща ми беше учен човек и с тежест в обществото, а мама беше просто селянче и много се гордееше с него. Когато свърших пубертета вътрешната ми съпротива срещу тая схема вече беше толкова голяма, че с абсолютна сигурност знаех че няма да я повторя в моя живот. Е, това донесе един период на други проблеми, но в крайна сметка сега след години виждам че всичко е било в полза на осъзнаването. За мен и тук няма лайна. Не съм имала конфликти с тях, не мисля че с нещо съм ги разочаровала. Може би само когато един понеделник вечер се прибрах у дома (бях на 20 години и живеех в друг град) вечерта в булчинска рокля и със съпруг, а те не знаеха нищо за това, може би само тогава баща ми беше малко разсърден.
Може би наистина съм живяла на Луната. Няма нищо за което бих упрекнала родителите си, отговорността си е изцяло моя. Мога да изпитвам само благодарност че са ми дали възможност да правя каквото искам и както го искам.

* * *
Докато плюеш околните, все ще те мъчи жажда