"трябват ми много усилия все още за всяко нещо което открия че идва от тях, че и те като мен са го приели съвсем безучастно и просто ми го предават - повтарям безучастно, безсъзнателно"

"трябваха ми няколко години само да им простя за тия малоумия, които ми бяха стоварили"

имах късмета (да ми се даде възможност) да проследя съвсем отблизо тая схема не само при мен и моите родители, а и още две поколения назад. оказа се, че колкото по-назад отидох, толкова по-грозна ставаше картинката на "предаването" на схеми и идеи от родители на деца и толкова в по-неизгодно положение бяха всичките участници.

оттогава се излекувах от идеята да обвинявам родителите си за каквото и да било. дори напротив - след подреждането на пъзела изпитвах възхищение и уважение към собствените им крачки извън рамката, в която те са били поставени по време на отглеждането и възпитаването им. сега и двамата са оветрили и сдухани старчоци, но навремето и те са разбивали схеми и са преследвали свободата - така, както те са я разбирали.

единственото усещане, което имам сега от допира си до тая дългогодишна помия, е радост, че имах шанса да видя нишката на събитията и да проумея какво всъщност се случва. от тая позиция всичко друго наистина губи значение. казано в твоя терминология - цунамитата повяхват посред път, стига само човек да ги съзре.


_

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите