|
|
| Тема |
Re: За прегледа [re: Eholincho] |
|
| Автор |
L.L. (химера) |
|
| Публикувано | 25.02.10 21:21 |
|
|
|
При мен това е една от възможните реакции. Често първото чувство е силна неприязън и нежелание да "вляза" в спомена, в ситуацията. Дори физически ми се гади понякога и не е да речеш от някакви особено тегави случки - не. Обикновеното ежедневие, като си припомням и все едно червата си вадя, братче. Даже с драматичните случки е по-лесно, защото там някак си знам, че ще е "горчиво" и съм психически подготвена. А по-баналната част е, като блудкава супа без сол и с консистенция на сопол - как да не ти иде да вращаш?
В друг случай ми се приспива бързо - обикновено при преглед на деня или на по-скорошни случки.
В трети - е като при теб - не ме свърта.
Но в никой от случаите не мога да кажа, че ми е лесно, щракам си с пръстчета и той прегледа си вървиииииииии.... бейгиби!
Редактирано от L.L. на 25.02.10 21:25.
| |
| |
|
|
|