|
За гнева смятам, че това е едно от първите неща, с които човек трябва да се справи и мисля, че ако има гняв, то има още доста време докато човека започне да чисти тонала си.
За категорията "черногледи"... Виждала съм, най-вече гледам себе си в тази категория. Но понеже се гледам непрекъснато, мога да ти обясня. Докато има двуполярност, а в неизчистения тонал има, в изчистения - незнам, има една външна нагласа и една вътрешна нагласа обратната на външната. Човек, който говори много негативно и вярва на негативното има двойник, който вярва на положителния резултат и е оптимистичен като нагласа. Обратното също важи - за тези с розовите очила светът е розов, защото непрекъснато губят битка след битка и са обезкуражени. Та определената нагласа е вид твърда земя, някакъв вид защита. В първия случай човек е готов да падне всеки момент и ако не се случи е добре дошло, а във втория случай той не иска да види че пада непрекъснато, но за него е болезнено да погледне от другата страна на нещата.
Въпроса с нагласата дали е хубаво да се смени. Ето сега се пробвам на живо. Усещането е, че губя почва под краката си и че литвам. Нагласата обикновено е за нещо обаче, не е само така просто въздушна. Викаш да пробвам какво ще стане, защото аз правя един трик, дърпам се надолу съзнателно, че после да се изстрелям нагоре. Т.е. ползвам може би "земното притегляне" - пак двуполюсния модел.
Та за експеримента на живо - утре ще ти кажа резултата, ако задържа тази новата нагласа - не черногледата. Засега вниманието от "нещото" ми се пренасочи да си държа точката в новото положение, т.е. да си запазя това състояние.
Базовите нагласи са свързани с вярата в живота, т.е. при смяна в единични случаи трябва да се прави преглед откъде идват, за да се изчистят. А дали от един път става, не знам.
|
Re: "Да картографираш непознатото..." [re: Xaнa.]
Re: "Да картографираш непознатото..."