И свитата тръгнала. Години наред работили над кода. Не един, не сто, а всички умове в страната, дори самият цар. Но най-смисленото, което успели да съчинят било „Мерилото на всичко е космоса, а ярмата не е ягода!”
- Това е тъпо и безсмислено! – разгневил се накрая царят – Искам този мъдрец
веднага при мен!!!
На часа мъдрецът бил докаран пред царя, в голямата тържествена зала, предназначена за важни церемонии. Но преди това свитата не пропуснала да го предупреди:
-Ако кажеш нещо на царя за преврата, мъртъв си!
-Е мъдрецо, ще ни кажеш ли защо не можем да разберем отговора ти? –
попитал царят, когато мъдрецът се изправил пред него
- Споменах на свитата ти да извършат преврат и да те свалят от престола. Обясних им, че едва тогава ще разберете думите.
-Мъртъв си!!! – просъскал някой в залата
-Шшшшт тишина !– викнал царят към всички– Така ли? –обърнал се той
отново към мъдреца, говорейки ясно и отчетливо – Нищо не са ми споменали. А ако това стане сигурно ли е, че ще разберем тази купчина от думи?
-Да, естествено.
-Хмм, но имам един логичен въпрос. Ти как ги разбираш след като аз съм ти
цар, а ти си мой поданик?
-Много просто. Очевидно е, че не си ми цар.
Цар Разум бил мъдър и справедлив владетел, затова не се засегнал от тези думи, а старателно обяснил на мъдрецът, че на територията на тази страна всичко живо, а смеел да твърди и неживо, му е поданик, независимо дали иска или не.
-Вярвам Ви ваше височество, но аз не живея в тази страна.
-Сигурно не знаеш, но макар и да живееш през девет планини в десетата и в невиждани земи, там пак е моята страна . – доизяснил царят.
-Виж ти! Не знаех, че толкова си се разпрострял – учудил се мъдрецът – и все
пак аз не живея във вашата страна.
-А къде живееш тогава, след като там е моята страна и ти живееш там. А? –
попитал възможно най-бавно и с най-любезния си глас царя, за да не издаде навдигащото се раздразнение.
-В МЕРИГО. – отвърнал мъдрецът, така сякаш това било най-глупавият
въпрос, чийто отговорът се подразбирал от само себе си
„Пак тази омразна дума” – помислил си вбесен царят, но с нищо не се издал.
- Виждам, че разговорите с теб са напълно безсмислени, но по някаква причина ... наистина не знам защо, но съм склонен да опитам онова с абдикацията. Временно ... само да пробваме. Защото знанието е преди всичко.
Цялата зала възкликнала в тоз миг „Ооооооо!”. Всъщност не точно залата, а хората в нея, които били събрани специално за случая.
- Тишина! – креснал царят - Решено е вече. Но преди да абдикирам искам най-глупавият да дойде при мен.
Всички погледи се насочили към Шейм – малко слабовато момче, с рижа коса и естествено много лунички. Рижите коси винаги предполагат, че притежателят им е обсипан от глава до пети с малки кафяви точки. Поради тази причина някой дори му казвали Шейми-гепардът, не много любезно от тяхна страна. Та всички погледнали към Шейм, а Шейм свел глава. Той сам знаел, че не се слави с много остър ум и това го правело особено свенлив. Или по-скоро било обратното - бил много свенлив и не можел да разгърне потенциала си. Не можел да конструира и една елементарна машина за трансформация, в следствие на което бил отговорен за мутациите в не един животински вид, без да разбере дори.

may be, that will be CONTINUED...