Не знам.
Да те е страх и да се предаваш на страха си са различни неща.
Ако искаш да знаеш дали един страх е полезен или не - енергийното тяло (откъдето идва полезното) работи с кратки, точни и абсолютно уместни команди, без колебание. Умът (източникът на вредните работи и неясните страхове) създава лабиринт от предположения и е вечно в режим на колебание. Момата от легендата се е уплашила от ума си - не от реална опасност, а от предположение. Съответно се е поддала (предала) на този страх, действията й са произтекли от него и съответно са били хаотични, объркани и крайно неуместни.
Редактирано от L.L. на 24.09.09 13:18.