всъщност точно това е тънката разлика между съзидателния страх и пагубния такъв.когато изпитваш страх но той не е завладял всички еманации ти имаш избор.даже е тонизиращ и предпазва от самонадеяни преценки и залитания.ти имаш силата да вървиш въпреки него то е като да минеш на червен светофар след като си се убедил,че няма никой.когато всички трептят та се късат можеш или да побегнеш или да се вцепениш т.е. избор практически няма,а съзнателност да не говорим.в някой случай това може да ти спаси живота,а в друг да го погуби като при тодорка.в общия случай е лотария.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите