Наистина стана въпрос за инстинкта за оцеляването, но всъщност не това е акцента на темата, която пуснах. Просто дадох пример за човек, който е смел в едно, а се страхува от друго. Определени хора взеха да разправят, че това всъщност не било смелост, ами някакъв вид зависимост, но това няма връзка с темата - как да се борим със страховете си?
Това, което казваш ми звучи адекватно - за прегледа.
Всъщност въпросът може да се преобразува - как да открием, как да си изясним, как да осъзнанем страховете си? А също и да се конкретизира, примерно, как да приемем смъртта?