Още нещо за страха.

Чувството за самосъхранение се възпитава. Едно дете непрекъснато прави неща, от които могат да ти настръхнат косите и то изобщо не се притеснява, че може да е застрашен живота му. То си живее в блаженство. Обаче ние започваме да му втълпяваме, че трябва да го е страх от колите, че трябва да го е страх от горещата печка и ютия, че трябва да го е страх да не падне, защото ще се удари. Всъщност се учим да се плашим и страхуваме от болката - от физическата, от емоционалната, от умствената (като например да бъдеш отхвърлен от обществото, като различен). Така ние си мислим, че държим смъртта на голямо разстояние от нас. Истината е, че всъщност смъртта е тази, която безумно ни плаши и ние бягаме от нея, защото са ни научили да мислим така, че ние се отъждествяваме с ума.