здрасти, ако говориш за страхове от 'магичното', най-доброто лекарство е да да се обърнеш към него и да го срещнеш очи в очи, наместо да бягаш. така слагаш край на отдаването на енергия, с което го подхранваш. разбира се, това не е възможно винаги, на човек му трябва настройка и решителност, най-малкото концентрация, за да го направи (всичко това значи, че е енужда количество енергия). това, което се случва тогава, е, че:
1. стршното хуква да бяга с пълни сили
или пък
2. загубва фантастичния си ореол - оказва се сянка, уголемена от свещта в тъмното.
ако говориш за това - пробвай и докладвай резултата.
ако говориш за страховете, свързани с чсз - преглед, психолог или някаква друга прозаична техника са подходящи.
за край - уважавай страховете си, те очертават границите ти. човек трябва да се движи внимателно по границите си, за да не се отцепи неспасяемо на запад - с други думи към небитието, или в една отделна реалност, но не в онази. понякога е по-добре човек да спре, за да набере сили, и тогава да продължи, дори това да значи спиране на заниманията - ако си е настъпил повече границите и силичките се изчерпват. правилото на китайския мързел важи и тук - нещата се правят без усилие. можеш да срещнеш очи в очи онова, от което се страхуваш, например, ако съумееш да му се разгневиш - т.е. ако натрупаш необходимата за това енергия. преди това, чессссно казано, някак не мога да си го представя, по-скоро ще си продължиш трипа...
да не говорим, че химията трябва да се спре (па била тя и растителна) - ако случайно я употребяваш
както знаем, 'страхът е най-страшното', а не онова, което го събужда и пак дотам оотидохме - до срещата и приемането на смъртта...
Редактирано от жpв на 23.09.09 00:31.
|