|
Мислех да я разправя в моя версия, но открих по-'достоверна', така да се каже:
Но най-интересни понякога се оказват ония легенди, които обясняват чрез интересен разказ появата на едно или друго красиво природно чудо (могили, върхове, каменни фигури, и други подобни). Такава е легендата за красивия скален връх Тодорини кукли в Западна Стара планина. На една вечерна седянка момите както винаги предизвиквали момците да изявят своята смелост, но най-тежко било условието на красивата Тодора. Тя се обзаложила да стане съпруга на оня момък, който посред нощ се изкачи на високия връх и остави там знак от себе си. След като никой не пожелал да иде, тя тръгнала смело нагоре само със своята хурка, и като стигнала на малката полянка на върха, забила хурката в земята. Когато се надигнала, за да се върне обратно, тя усетила как нещо я тегли за престилката или полите, уплашила се, че това са зли духове или самодиви, дръпнала се рязко и полетяла в страшната пропаст под върха. След време хората открили на това място единствено побитата Тодорина хурка, която се оказала знак не само за нейното изкачване, но и за смъртта й. В народната култура с названието "кукла" се обозначават множество предмети, които имат отношение към човешката фигура - това са не само човекоподобните детски играчки (или фигурките от кал в обредите за измолване на дъжд), а и малките дървени кръстове с резбован кръг или комбинация от правоъгълник или кръг в горния край фигури (донякъде това наподобявало човешка фигура), които се слагат на гроба на починалия, както и някои върхове, които приличат на човешки фигури. В селата край връх Тодорини кукли с това име наричат и моминската хурка и ние можем да се досетим защо след смъртта на Тодора тя била схващана като знак за нейната смърт - забита на високия връх, моминската хурка вече била надгробен знак-"кукла".
От тук:
Идеята е, че девойката е имала смелостта да изкачи посред нощ върха, а се е уплашила внезапно от нещо съвсем прозаично.
|