Сънувам как излизам от спалнята в коридора, тъмно е. Там Го виждам, по-скоро усещам Го с тяло, То е при вратата в най-тъмната част на коридора. Страх ме е, опитвам да запаля лампа, щракам ключа, но той се огъва като гума и не ще да щракне. Влизам в хола, това с ключа се повтаря и тук. А То се размърдва, усещам Го че приближава. Опитвам се да извикам, но от устата ми излиза само някакво мучене и се събуждам разтреперана. Веднага паля нощната лампа, но това ми се струва малко и ставам и паля всички лампи в апартамента. Часът е 2 през нощта, страх ме е да си легна, страх ме е да заспя. Как ли ще изкарам до сутринта, а ми предстоят още 4 дни сама.
Не ми се мисли какво би станало ако в такъв момент наистина спре тока...

Който е изпитвал тоя страх знае какво е, той е пречка не само за учене (осъзнато сънуване), той не позволява дори обикновеното спане и почивка. А щом човек насочи вниманието си към сънищата такива случки зачестяват. Същото се получава и с магическите практики, които се изпълняват денем и особено вечер. Мога да разкажа доста случки, но не ща да говоря за хаос магия. Пък и Флоринда Донер дава достатъчно примери. Проявиш ли постоянство в практиката, защитите почват да отслабват и страха става постоянен спътник...