Изобщо не съм съгласна с твоето мнение за разделянето на страховете на обикновени човешки и на такъв страх от магичното. Което не е заради липса на аргументи.
Може и да не съм схванала правилно.
Не виждам нищо магично в едно вцепеняване, припадане, отлитане и т.н. А това да запазиш самообладание, или контролът да овладееш ужаса точно в мига на самото отлитане, така че да останеш тук - е напразно хабене на сили. И не е никаква част от така наречения воински път.
Не веднъж съм се питала, какъв е начинът да "уплашиш" страха.
Аз също познавам хора, които се занимаван с екстремни спортове, а им е припадащо, като се порежат...
Действително всичко трае само някакви си минути, погледнато отстрани - е : "какво чак пък толкова...". И се смееш с приятели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите