сега. понеже тука сичките сме едни безстрашни, жулезни воини и – дали от книгите или от съвети – идеи за борба със страха все ще се намерят, то тая задачка ще я оставя на клубната сбирщина и ще обърна Фнимание на една по-рядко засягана част от темата – а именно, кво прайм, когато шубето ни изненада. щото то е чудесно човек да се самонавива и да си разказва приказки къв е готин и безстрашен, но когато бъдеш изненадан и всичко иде на майната си, не е зле да има, ако не план „Б”, то поне няква подготовка. ша споделя малко личен опит, щот, като една прочута шубелийка, съм експерт в тая област.

единственото изискване е да съобразиш бързо какво точно трява да направиш и да пристъпиш към изпълнението му веднага. обикновено не разполагаш с повече от няколко секунди. но веднъж подал съзнателно командата, тялото ти обикновено я следва. по тоя начин се застраховаш, че каквото и да се случи след тва (вцепеняване/ припадане/ т.н.) имаш шанс да промениш евентуални крайно неподходящи обстоятелства. или поне фатална част от тях. дали тва значи да успееш да избягаш, да се изтъркаляш или да извършиш няква друга маневра – няма значение.

случвало ми се е да измина разстоянието от хола до кухнята (включващо коридор и два завоя) през времето от загуба на съзнание до същинския момент на припадане. Т.е . освествам се на пода на кухнята, а последното, което помня, е че съм посред хола и тръгвам към кухнята. (целта беше да се наплискам с вода – така и не стигнах до чешмата, но пък „почти” е повече от „нищо”))).

друго – експериментите понякога завършват лошо. повръщането е лесно, припадането е малко по-особено. ако няма никой наоколо, не сядай и/или лягай, щото така можеш да останеш в унес/безсъзнание много дълго. самото „припадане” също е трик – мозъкът ти буквално те „удря в земята” за да се освестиш. само се огледай да няма наоколо твърди повърхности, по възможност се премести и/или завърти; перфектният вариант е да застанеш с гръб към нещо по-гладко и по-меко. хич не се майтапя. в такива моменти времето тече много по-бавно и имаме възможност да направим много повече, отколкото си мислим.

ако все пак няма подходяща „писта за приземяване” (т.е. намираш се на скала/ в банята/ посред стъкларски магазин), то придържай се към логиката – клекни или се подпри на нещо. преди да угаснат ламбите е време за последния опит – кажи си трите имена и адреса, изрецитирай нещо с гласа на любим герой. ако и тва не свърши работа, не забравяй да си теглиш една майна – действа освежаващо и зареждащо, без значение кво ша последва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите