Както казва сърча, най-лесния начин да се преодолее страха е да се разхождаш нощно време на открито място или в гората сам.

Аз пробвах един път на Рила. Въпреки, че ходех много бавно и изобщо не бях уморена и задъхана, се изпотих от страх - такова нещо никога не ми се е случвало. Беше ме страх да не се появи някоя мечка или вълк (за разлика от преди, когато изпитвах ужас от същества, този път не ме беше страх от тях). Страх ме беше, че пътеката е през клековете и е толкова тясна, че дори няма къде да мръдна, за да пусна евентуално появяващата се мечка. Имах цел да стигна до едно място. На половината път се чудех дали да продължавам или да се връщам, но продължих. Накрая си говорех колко съм си мислела, че страха ми е преодолян, а че всъщност не е така и че не съм успяла с това, обаче се оказа, че наистина след тази разходка, почти изцяло се освободих от страха - казвам почти, въпреки че оттогава насам не е имало случай да изпадна в страх.

Друго нещо е, че човек казва, че изпитва страх от змии обикновено, но този страх е дълбоко вкоренен в представата на човека и ако реално погледаш змията и си я представиш като нормално животно, а не като нещо свръхестествено както ни изглежда, тогава човек разбира, че всъщност повече изпитва гнус, отколкото страх. Трябва да се разграничават точно състоянията.

Освен това страхът от нещо конкретно или абстрактно идва от вътре. Ако нещото е конкретно - това означава, че човек действа като такъв в някаква сфера на същността си. Трябва да се хване кога действа като змия и се изплъзва примерно от ситуация или нещо подобно. Тези действия са неосъзнати и затова се изпитва страх от животните, които са свързани с този тип поведение. Ако е абстрактен страха - от нещо неизвестно, тогава страхът идва от новото, от риска и от това да направиш крачка напред. Това отново може да се преодолее вътрешно - като застава човек лице в лице с неизвестното или лице в лице със страха си.

В основата си се оказва, че страха е страх за живота, страх да не умреш по определен начин. Не е задължително да изпитва човек страх от смъртта изобщо. Като осъзнаеш, че живота ти изобщо не зависи от теб и ако трябва да си изяден от мечка, ще бъдеш изяден, тогава просто ситуацията се променя - може да не е веднага, но се променя и падат защитите.

По повод твоя приятел алпинист - обикновено хората, които изпитват неистов страх от вътрешния си свят и от себе си, започват да практикуват екстремни спортове, защото това е обратната позиция на онова, което е в тях. Ако прекалено много те е страх, смелостта излиза напред в друга сфера. Те са като скачени съдове и в момента в който направиш едното и другото излиза, което е точно противоположното.