Да, и аз ще те посъветвам да продължиш, щото никой не знае какво ще излезе оттам. Дори ти не знаеш, камо ли пък аз.
Чувството си има своя собствена логика и собствен свят. Който ние трябва просто да разберем.
Като питаш чувството, ако успееш да го чуеш, то ще ти каже едно.
Като питаш ума си, ще получиш друг отговор и той няма да е верният.
Като питаш мен пък, още по-малко. Щото първия път ти се съветваш с чувството си, втория път се съветваш с ума си, третия път се съветваш с ума на друг, та съвсем се отдалечаваш от истината. След като твоят ум не знае какво го е присвило твоето чувство, как може нечий чужд ум да знае.


Аче си получила отговор точно наобратното на това, което учат твоят и чуждите умове, нищо неочаквано. Те те учат да си свалиш ЧСЗ-то, демек да си вдигнеш самокритичността, чувството ти казва, че си прекалено самокритична и трябва да я свалиш.

Аз навремето така страдах с месеци, тъпчейки се с дози антиЧСЗ, докато накрая чувството успя да пробие и да ми даде ясен отговор, че ми липсва достатъчно увереност.
Нали се сещаш, че смисълът беше толкова противоположен на това, с което се бях тъпкала до тоя момент, че тогава от изнената си изпуснах телефона, който в тоя момент държах в ръце и се занимавах с него (работя с ума си нещо друго и той е прилъган и не може да дудне неговото си)

Той погледна цветето и стана цвете край пътя