Хано, заявих ти нееднократно - ЧСЗ-то не ми е приоритет, да прави, квото намери за добре. Занимавам се с други аспекти на просветлението в момента. Аз съм убедена, че ЧСЗ-то е коричка на рана и като заздравее раната, ЧСЗ-то само ще падне.
Така че в момента си лекувам раните. А ЧСЗ-то ДГД.


Ти нали знаеш притчата, де един селянин му изчезнало греблото и той решил, че е съседът му, започнал да го наблюдава, а оня ходел като крадец, говорел като крадец, гледал като крадец.
Минали няколко дена и тоя селянин си намерил греблото, бил го забутал някъде. Загледал се в комшията си, а оня ходел като честен човек, говорел като честен човек, гледал като честен човек.


И още една хубава притча - когато човек се просветли, цялата вселена става просветлена, когато човек стане буда, всички наоколо стават буди.
Ерго когато човек се бори с ЧСЗ, всички наоколо има и се борят с ЧСЗ.


И трета притча - двама затворници 20 години в затвора гледат през решетките. Всяка нощ единият гледа луната и лицето му се изпълва с блаженство и благодат. Всяка нощ другият гледа калта под прозореца.

И луната, и калта са тук, щом ти харесва да гледаш калта, това е твоя работа, но недей всеки път, като погледна луната, да ми натискаш главата надолу да гледам калта. Знам, че има кал, но избирам да гледам луната.

А все пак пилците се броят наесен, не бързай да ги броиш сега и да съдиш кой прав - т.е. ти и кой е крив - т.е. аз.
Напълно съм наясно и съзнавам, че може пътят и да не ми е правилен, че може и ти или друг да сте прави, но поемам риска да избера да гледам Луната.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя