|
майко лелеее, не бе край на света, не бе шарено гърне. аман и байгън и сичко...
не вдявам що се вдига такава пушилка около тоя край на света. големи дзвЪнци, че щяла да се сгромоляса от небето няква си змия, пък била тя и с пера, хобот или копита, дето щяла да ни види сметката. горканчовци ний – перлите на мирозданието, дето ша си заминем млади и зелени, без шанс да си разгърнем божествения потенциал... с изключение, разбира се, на тея, дето са слушкали – за тях ша долетят белите гарги, пардон – пуйки, искам да кажа – патки и ша ги отнесат на горната земя да живеят дълго и щастливо... блях че латиносериали...
краят на един свят е начало на друг. пък и да ти кажа честно, тая тема слабо ме вълнува. ще се оправям с големия свършек като и ако дойде. ко ще и да е сигурно, че ще се свърши, то не е сигурно, че аз ще дочакам да видя как ще стане.
по повод третия ти абзац – прочети кво ти написах горе за тва, че сега живеем по-дълго (а според някои недомислени твърдения – и по-качествено);
пък по повод Шер, Тина Търнър и Мадона – моля ти са, преосмисли тва, дет го написа. чудно ми е в какъв точно аспект ги приемаш като символи на младост и жизненост, при положение, че и трите горепосочени скуркузъбела са кат от музея на Мадам Тюсо, на един рафт с Майкъл Джексън – произведения на изкуството, отляти от восък, пардон от (полу)жива плът. не ми се рови сега из нета за конкретно инфо относно начина, по който са стигнали до тоя хал, щот всъщност наистина имам по-интересни занимания, от това да чета за нокто- и миглопластика, татуиране на грим, приглаждане на любовни дръжки чрез изсмукване на сланини или присаждане на кожа и косми от нечий гъз на нечий нос.
не че последния тип четиво не е забавно само по себе си
|
Re: Как възнамеряваме смъртта [re: Kaily]
Re: Как възнамеряваме смъртта