не се разбрахме с някои от вас – в случая нямам за цел да се водя от многомъдрени трактати, нито от нечии просветления. Всъщност, точно от тези неща целя да се отърся. Това, което описах, е идеята за една вселена, където всяко нещо следва собствените си пътища и няма никакъв определен порядък, универсални правила или единна цел. Където всичко действа на принципа на късите съединения, като последното не пречи всичко да се развива и да е това, което е. Нито пък означава, че липсват всякакви закономерности.

Усещате ли как мозъците ни не могат да се откопчат от идеята за ред и смисъл. Защо не сме способни, дори и за секунда, да допуснем, че вселената не изпитва необходимост да се стреми към нещо конкретно, че зад привидният хаос всъщност няма нищо друго, че самият този хаос крие в себе си същинският ред.

Толкова ли ще да е невъзможно светът около нас да НЕ Е по наш образ и подобие – ние, охахавялите от дилеми и противоречия (собствено производство) сапиенси, дето се щураме ден и нощ, следвайки слепешката всякакви правила и схеми, само и само за да постигнем някаква цел (със или без съзнателност за тая работа). И накрая драпаме с нокти и зъби да натъпчем всичко, което ни заобикаля, в кривите и тесни рамки на собствените си криви и тесни съзнания, че инак ужасът от неизвестното и неподреденото няма да ни остави да мигнем цяла нощ.

п.п.
Смятате ли, че излизам прекалено надалеч от рамките на учението на дон Хуан? А колко далеч е допустимата норма?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от дъждът на 25.07.09 03:34.