|
"...Удивително е това, че със страха от смъртта Бог ни наказва и поощрява едновременно. Наказва ни, защото благодарение на този страх ни превръща в несвободни същества, в разум, податлив на злото, на алчността, на материалните изкушения и на духовните преувеличения. И ни поощрява, защото с помощта на този изплъзващ се страх ни превръща в дейни, творящи същества, които се съизмеряват с Него. От биологична гледна точка смъртта води до "изчезване" на личността, но като форма на нравственост тя е израз на висш морал, на единствено възможното равенство, защото умира бедният, но и богатият, безличният, но и одареният, непостигналият себе си, но и самодоволният. От духовна гледна точка смъртта навярно е продължение, ново начало, възможност за натрупване на неусвоени досега опитности. Убеден съм, че като настоява да се освободим от своите желания и привързаности, които са само илюзии, будизмът има предвид точно това - да надмогнем страха си от смъртта. Само тогава ние можем да се превърнем в абсолютно свободни същества и само така нашият разум ще може да обгледа, да се слее с Целостта, с всемирната Пустота, с изтичащото Нищо, което е Всичкото. Нирваната (щастието) е духовно състояние, в което ние осъзнаваме, че всичко около нас се движи, отминава ни и се изменя, следователно във Вселената няма нищо, за което можем да се задържим освен за собствения си гол хуй..."
________________
С минимални редакции по "Пътят на светлината" на Елисавета Логинова
|
Страхът от смъртта
Страхът от смъртта
