Точно!
Историята ти е много интересна, бурен живот изглежда си имал.
...Напомни ми цяла поредица от подобни случки с промяна в усещането за време. Мислех си, че подобни неща са по-скоро прецедент! А се оказа съвсем не така - всеки миг, когато съм била изцяло погълната от момента и ангажирана 100% е бил момент в който времето сякаш е спирало или се е разточвало и това е накъсвало линейната последоватеност. А такива моменти е имало много - не само тези с непосредствена заплаха за живота ми, но и тези, в които от действията ми са били зависими други хора (като приятелят ти на багажника, например), но също и когато съм била "влюбена до уши", или обзета от творчески или научно-изследователски ентусиазъм (като в тези случаи се е наблюдавало и обратното - часове наред да не усетя как и кога са минали).
Във всички тези случаи ключова е била пълната ангажираност и присъствие. Изглежда, това е - интензивността на възприятието е във връзка с усещането за време.
Редактирано от L.L. на 15.06.09 21:03.