|
"— Войните-пьтешественици не оставят неизплатен нито един дълг — каза дон Хуан.
— За какво говориш, дон Хуан? — попитах аз.
— Време ти е да си оправиш сметките по някои задължения, които си поел през живота си — каза той. — Обърни внимание, това не означава, че някога ще ги изплатиш напълно, но е нужно поне да направиш този жест. Трябва да направиш едно символично разплащане, за да се компенсираш, за да удовлетвориш безкрайността.
.................
— Много, много пъти съм ти казвал, че войните-пьтешественици са прагматици — продължи той. — Те не се отдават на сантименталности, носталгия или меланхолия. За войните-пьтешественици има само борба и тази борба няма край. Ако си мислиш, че си дошъл тук, за да намериш покой или че това е затишие в живота ти, грешиш. Тази задача — да изплатиш дълговете си — не е водена от което и да било от познатите ти чувства. Тя е водена от най-чистото чувство; чувството на воина-пъ-тешественик, на когото предстои да се гмурне в безкрайността и точно преди да го стори, той се обръща назад да каже „благодаря" на хората, които са му правили добро.
.....................
— Този път ги прегърни от твоето мълчание — каза той. — Не се дръж като мърша. Прегърни ги изцяло, за последен път. Но бъди с намерението, че това е последният път на Земята, възнамери го от своя мрак. Ако струваш нещо — продължи той, — то когато им направиш своя подарък, ти ще направиш дважди равносметка на целия си живот. Действия от такъв характер правят воина въздушен, почти пара.
............................
Във влака обратно за Ню Йорк, а после и по време на полета до Лос Анжелис непрекъснато изпитвах чувството, че животът ми изтича; изтичаше през мен като пясък от събрани длани. Изобщо не се чувствах освободен или променен от това, че съм казал „благодаря" и „довиждане". Тъкмо обратно, по-дълбоко от всякога усещах бремето на тази странна привързаност. Плачеше ми се. Разказах на дон Хуан всичко това в отчета си за този мой псевдоуспех. Той най-безцеремонно отхвърли всичко това. Каза, че състоянието ми е просто резултат от моето самоугаждане и самосъжаление, а за да могат магьосниците да кажат „довиждане" и „благодаря ти", като истински имат предвид това, те трябва да променят дълбоко себе си.
" Активната страна на безкрайността"
От началото на своя живот,
аз съм търсел твоето лице,
но днес аз го... видях.
Днес видях чара , красотата ,
несравнимата изящност на лицето ,
което съм търсел.
Днес Те открих и съчувствам на тези,
които ми се присмиваха и подиграваха довчера,
докато Те търсих.
Когато те открих се изпълних със състрадание
към тези , които не Те виждат ,
по начина , по който аз Те виждам.
Привлечен съм неудържимо
от магнетизма на Твоята красота
и бих искал да те виждам със стотици очи.
Срамувам да нарека тази страст човешка
и уплашен от Бога
за да я назова свещена.
Ароматното Ти дихание - като утринен бриз,
събуди покоя на градината
и вдъхна нов живот в мен.
Стрелите на страстта ми пристигнаха в своята цел.
Попаднах в къщата на спасените.
Сърцето ми е място на благодарност.
" Looking for your face"- Djelal ad din Rumi
|
Да кажеш благодаря
Да кажеш благодаря
