Предполагаемите допускания у нас хората са само знак за внимание, размисъл и осъзнаване. Ние всички сме пълни до горе с допуснания и за нас е много трудно да освободим място за нови, трудно изхвърляме старите...и така се затлачваме като блато.
Допускаш ли, че голямата ни свободна воля, не е нищо друго освен места за черпене на енергия от нас хората?
Как лично ти би живяла без илюзията за свободна воля, живот като на каторжник и въобще би ли живяла така и точно как, без енергия за живот, би ли имало живот?
А свободната ни воля в шише хвърлено в океана, не е ли ограничение на възприятията ни за свободна воля?
Да какво може да доведе такова допускане на възможност?
До нови допускания, въпроси и отговори?
С каква цел е замислено това?
Какво сме всъщност аз и ти и те и какво точно правим в шишенцата си?
Чатим?