|
Вече не скачам от самолет. То вече всъщност никой не скача като за спортен парашутизъм Парашутистите станаха планеристи заради по достъпната форма на летене.Всичко се по летищата се окраде. Опитваме с няколко приятели с които скачахме да посъживим нещо но не зради нас Те купиха два три малки самолета и ше видим какво ще стане. от време на време летя на парапланер ама и за това ме мързи. Понякога съм съдия по парапланеризъм и помагам в организацията на някои състезания, които организираме с други бивши парашутисти. Тези състезания обикновенно са заради купона. Сега сякаш летенето ми харесва като го усещам в ентусиазма на тези които тепърва започват да летят.
В един момент разбрах че тази врата се е затворила и че трябва да спра да скачам Иначе ще се убия И че не трябва повече да насилквам лудият си късмет. Скоро коментирахме това с един приятел: че сме имали луд късмет.
Сега добър парашутист е този дето има стотина скока. Ние правихме по триста в силен сезон. така че си имам достатъчно заваксано Получил съм всичко което съм искал от този спорт.
Ще ти разкажа за моят шеф на летището.
Той беше пилот от бойната авиация Голям пич и определено откачен. По едно време от скука по летището решихме с другият инструктор да научим шефа да скача с парашут а той да ни обучи да караме самолет. Започнахме с парашутизма: качихме шефа на две и нещо със спортен парашут за свободно падане (което се прави след поне 80-100 скока по учебник) И го метнахме Идеята беше да го хванем и разпънем на струята с колегата. Да ама се получи горе лудо меле от което в крайна сметка колегата получи един прав в носа и съответно се приземи ръзкарвавен. Едва смогна да му отвори парашута. Долу шефа отричаше да се е бил във въздуха и не вярваше че е способен на това.
След време шефа ни покани на негова територия. Един ден ме качи на безмоторният. За пръв път се качвах в самолет който може да прави фигури.
Започнах да подозирам нещо след като каза на пилота който ни теглеше че ще се откачим на 2000 метра, вместо на обикновенните 300-400 метра.
на 2000 се откачихме от предният самолет... и веднага стана страшно. Лупинг след лупинг и всички простотии де са му в главата Единствено си мислех да не се разглоби самолета, защото целият скърцаше от претоварване и крилата във върховете даваха страхотни махове.Мислех че ще се издъня със седалката . Вратът ми щеше да се счупи от претоварване. едва запазих съзнание. не повърнах само щото не знаех къде е горе и долу Последният лупинг го направи до само земята след което направо зави и кацна. Слезе си човека ухилен от самолета А аз не мога да мръдна. От некъв срам се опитах да изляза като се държа за самолета ама ако се пусна направо падам. Шефа ме попита дали ми е харесало аз казах че да, ама само ме интересуваше да се махне за да си повръщам на спокойствие. Целият ден бях зле. Никога не бях усещал такова нечовешко претоварване.
на другият ден ме пита дали пак ще хвърча на безмоторният. Чувам се да казвам:да, за мой ужас. качваме се и шефа ми казва че днес аз ще карам и той няма да бара нищо.Помислих че не съм го разбрал Попитах го дали нямаше нужда от няколкомесечна теоретична подготовка както гледам правят другите, а той ми обясни да не се стягам, че самолетът бил фасулска работа и по него нямало какво толкова да се учи и ще ми предаде теорията набързо. С лоста се управлявало той ръководел основно главните елерони лоста на пред значи забива носа лоста към мене значело вдига носа наляво, самолета забива лявото крило, на дясно, дясното Левият педал плъзгал на ляво десният на дясно. Обясни приборите: скоростомер, хоризонт... каза ми че за де не се раздвоявам той ще говори с предният самолет който ни тегли но да не очаквам че ще ми държи управление или ще ми помага с нещо. Все едно го нямало, и дори и да паднем, с нищо нямало да ми помага. каза също че докато сме във влек трябва да се стремя носа да сочи под колецника на предният самолет. И че това било цялата теория която дъвчали цяла зима. Аз все още се надявах че се шегува докато не даде команда по станцията на предният самолет за излитане. Още преди да отлепим колесника започна да си пее и да си барабани по кабината, от което съвсем ми се изправи косата щото това значеше че наистина не държи управление. разбрах че истина е луд и наистина ще трябва да се оправям сам. Самолета във влек е много нестабилно нещо. Плъзга на ляво и на дясно. Самолета плъзне на ляво, аз дам команда на дясно Той се върне и подмине много Аз дам обратна команда самолета се върне, подмине и избяга още по вече от съосие с предният самолет. И става все по зле. Викам му: шефе помагай, а той си тананика, барабани си и ми казва аз да си се оправям Започнахме да влачим с въжето задницата на предният самолет Предният пилот в истерия крещи по радиото че сме луди и че ще паднеме всички, и че ако не се оправим ще ни откачи въжето и да се оправяме. Вторият опит да призова шефа за съдействие завърши като първият. Вече бях сигурен че е луд. В един момент пробвах едно нещо: вместо да се отклоня крайно и тогава да давам обратна команда да дам обратна команда по рано. направих го и...чудо. Самолета се кротна точно зад предният Отзад барабаненето спря Шефа доволен ми обясни че съм хванал влека чудесно и че повече по това нямало каво да се учи. И че сам съм се убедил че самолета е фасулска работа за каране. С влека наистина нямах никакъв проблем повече. После покарах направих правоъгален завой и кацнах сам След целият ужас вече нищо не ми беше проблем
като слязохме ми обясни ситуацията: каза ми че него така са го обучавали на времето. Понеже желаещите да летят били много и не знаели кой наистина ще остане до края на обучението, качвали в самолета един по един, кандидатите и им правели всевъзможни претоварвания На другата сутрин който идвал отново, го приемали на обучение . каза ми че и него като са го обучавали никой нищо не му е казал и сам е карал от самото начало, та искал да провери дали и аз ще се справя, защото съм му напомнял на него от тогава...
изкарах първи етап и стигнах до самостоятелно летене без теория и без никой да ми хване управлението благодарение на лудият ми шеф. Липсва ми този човек. Понякога се качвахме сутрин на облитане на малкият моторен самолет и правехме "пуканки" тоест с витлото бръснехме върховете на царевицата Научи ме и на този номер. Искаше да се мушим и под един мост , ама добре че като ходехме с рулетката да мериме моста не ни достигнаха петдесетина сантиметра....
|
Re: Сънувачи и прикривачи [re: дъждът]
Re: Сънувачи и прикривачи