телепатичното общуване е нещо съвсем трето. не него имах предвид.

говорех ти за комуникация с възможност за размяна на готови енергийни картини, съдържащи информация в суров вид, във вид на усещане. примерно аз изграждам една такава картина от усещания и ти я подавам на теб. при такъв тип общуване няма да има нужда от разяснения като "ма аз исках да кажа едиквоси, когато казах едищоси". но пак има опция за изобразяване на нереално съдържание - лъжа, предположение, закачка.

абсолютно съм убедена, че словото е плод на ума. възможно е усещанията, които изграждат картините в главата ти, които ти ми предаваш чрез думи, да не са дело на ума, а на друг източник, но словото (в тази си форма, в която го използваме ние) е дело на ума. а умът не е непременно нещо лошо. но няма полза от него, когато се използва за неща, които не са му в обсега на действие. хората сме устроени така: когато липсва информация как да се борави с нещо, автоматично се включва най-развития наличен механизъм.

словото не е сила. то е средство за пренос на сила. за натрупване или хабене на сила. паничката и ориза не са едно и също нещо. думите могат да бъдат празни, могат да бъдат и магически. тва не зависи от самите думи, а от силата, която се влива в тях. мантрата е мантра, не заради това, което казваш, а заради онова, което влагаш в казаното.