|
В отговор на:
Зададох ти този въпрос защото по- горе , за съюзниците, ти отговори, че присъствието на съюзник е смърт за здравия разум и аз останах с впечатление, че държиш на разума си.
нямам представа кое точно от това, което написах, предполага горния ти извод. разбира се, не искам да кажа и че разумът не е необходим. ма както всяко друго нещо, прекалено много от него е също толкова лошо, колкото и прекалено недостатъчно.
В отговор на:
Вероятно общуването чрез нашата реч има някаква цел, ти смяташ, че е постигната целтта и, че сме готови да минем на общуване с директен изглед на вътрешното ни състояние.
виж как хубаво си ми хванал идеята, която не беше точно формулирана дори и в моята тиква. но думите само насочват мисълта и усещанията, към "директния изглед на вътрешното състояние", те не могат да го изобразят, защото словото в днешния си вид е плод на ума. друг тип умения се изискват, за да се добере човек до стоящото зад тези думи, които само усложняват и често изкривяват пътя до усещането. пък и кой казва, че в несловесното общуване няма как да се лъже?
|
Re: Я да видим [re: ПЪTниk]
Re: Я да видим