|
Тема |
Re: Я да видим [re: дъждът] |
|
Автор |
ПЪTниk (оня) |
|
Публикувано | 27.01.09 17:43 |
|
|
Слешах, ама трябва да си уеднаквим стратигиите.
Паралелните светова въприки, се създават. Ние като подобие на Твореца си постояно променяме и населваме паралелните светове с мислите си.
Дядо ни Аспарух и хабер ще си няма , че го новосъздаваме и му променяме начинанията. Зада узнае това дядо ни Аспорух трябва да е учил Кастанеда, а Кастанеда тогава не е бил Кастанеда, Кастанеда са го създали такива като нас доста по- късно. За тази цел са използвали баща му, това се знае вече.
Дъжде, пътят на знанието е усилен път. За да учим трябва да бъдем пришпорвани. По пътя на знанието ние винаги се борим с нещо, подгатвяме се за нещо. И това нещо винаги е необяснимо, по-голямо и по-силно от нас. Необяснимите сили може би ще дойдат и при тебе.Те ще станат твой съюзник. Светът наистина е пълен със страшни неща, а ние сме безпомощни създания , заобиколени със сили, които са необясними и непреклонни. В невежеството си средния човек смята, че тези сили могат да бъдат обяснени или променени. Наистина той не знае как да направи това, но очаква че човешката дейност рано или късно ще ги обясни или промени. Знаещия обаче не мисли да ги обяснява или променя. Вместо това той се учи да използва тези сили, като се пренасочва и адаптира към тях. Това е неговият номер. Знаещия е само мъничко по-добре от средния човек. Знанието не му помага да живее по-добър живот. Всъщност бих казал, че знанието му пречи. То прави живота му тежък и несигурен. Като започне да се отваря към знанието, човек става по уязвим от средния човек. Необяснимите и непреклонни сили, които ни заобикалят по силата на това, че сме живи за знаещия дори са източник на по-голяма опасност.
Хвана ли те страх или смяташ че тези сили могат да бъдат обяснени и променени?
|
| |
|
|
|