Безкрайната вселена
Много е важно всеки да изгради определена дисциплина, последователност и системност в мисленето. Така схващането за света ще бъде логически проследено и може да бъде споделено с други хора които усвоят
системата на мислене. Този последователност, праволинейност и логичност е първата точка от където се започва в разбирането за характера на света и вселената. Това е основата и началото. Тя ни прави разумни и общуващи.

Всеки който тръгне от някаква последователност и продължи по нея рано или късно обаче стига до момент в който се сблъсква с безкрайността. Тази последователност трябва обаче да бъде отстоявана с ежедневна дисциплина. Достатъчно дълго и системно, така че в каквато и посока да тръгнеш по сушата, колкото и далеч да си от морето все ще го достигнеш.
По същия начин в математиката все някога настъпва оня момент когато се питаме какво става когато делим на нула.
За да достигнем безкрайността ни трябва упоритост и постоянство. След като я достигнем и наистина проумеем, че това е тя... безкрайността. Много е вероятно ако ни попитат какъв е характера на вселената да кажем, че тя е безкрайна. Възможно е разбира се да продължим с нашите модели и да създаваме все нови и нови с които да си обясним нещата, но важното
е да си признаем, че вси пак този момент идва и логиката и последователността попада в бездна.

Магическата вселена
Достигнали сме края на нашата последователност и търсения и сме спрели пред бездната на безкрайността. По-нататък не може
да се продължи. Нещата обаче си продължават и понякога се срещаме с решения които нямат обяснения, но работят и могат да бъдат полезни.
Отделни феномени и явления които нямат обяснения в рамките на нашата стара логика и последователност влизат в действия и ни удивяват, макар
да са неразбираеми. Ако задълбочим в тази посока неусетно преодоляваме бездната пред нашата стара последователност и скачаме в магическата вселена.
В магическата вселена не се държи на обясненията. Там нещата стават, защото... стават. Някои бае срещу уроки, друг сканира тялото с биополето си за да открие болести, трети лее куршум и стотици други практики които преодоляват ограниченията на нашия здрав разум и правят скок през безкрайността към магическия свят.
Ако изцяло се отдаден на неговата ирационалност обаче ще се потопим в едно твърде неприятно място, на магьосничество и ирационализъм безкрай.
Там няма нищо освен феномени, непоследователни спекулации, присъствия, духове, демони и вещици. Там почти всичко е възможно, а обясненията които се дават са схоластични и непоследователни.
Бездната на безкрайността е прескочена, но не сме се отзовали на точното място и нашата стара логичност и последователност се надигат.

Дуалистичната вселена
Възгледа на ацтеките не споделя безкрайността и магичното, и е категоричен, че характера на вселената е дуалистичен. Според него
не е възможно създаването на унифициран концептуален модел чрез който да се разглеждат явленията.
Това се вижда от пирамидите, паметниците които са оставени, митовете и легендите описани в кодексите. Дуализма накратко представлява
възглед който преодолява безкрайността, справя се с магичното и схоластиката и стига до идеята, че онова което даден наблюдател вижда
не е характера на явлението, а както обяснява немския физик Хайзенберг "природата ни се показва според начина по който поставяме нашите въпроси". Тя като че ли се нагажда спрямо тях.

Богът на Дуализма Ометеотл се намира във най-външната периферна сфера наречена зона на чиста божествена реалност на Дуализма и се шегува с нас като ни представя нещата по начина по който ние представяме условията и въпросите си.
Толтеките са си изградили име на хора боравещи с знанието за дуализма и усъвършенствали познанията си. За тях магичното представлява суров материал от който те изграждат нова последователност изчистена от догматизъм и схоластика. Така условно казано тръгвайки от знака плюс те прескачат ограничението което среща първата последователност - безкрайността, не приемат света на магиите и стигат до знака минус. Плюса и минуса са логически умозрими и имат еднакво основание
да съществуват. В зоната на чистата божествена реалност няма безкрайност и магии, там вирее дуализма в неговата най-чиста форма.

Този дуализъм прониква във всички сфери, но се проявява в маскирана форма. Дуалистичния възглед включва всички възможни концепции и модели за вселената, като ги счита за аспекти и за шега на бога на Дуализма Ометеотл.