|
Да ви припомня една приказка, не помня автора, а датата е доста назад във времето, може би близо три години...?
Приказка за къщата
Това се случи сравнително скоро, макар че някои от участниците в тази история твърдят, че се е случило отдавна, а други - че никога не се е случвало и всичко е плод на моята фантазия. Оставям на всеки да мисли, каквото намери за добре, обаче е факт, че на онова място дупката стои и до ден днешен.
На мястото на дупката имаше къща. Много особена къща. Сега все някой твърди, че пръв я е открил, а друг, че ако не бил той, никога нямало да я видим. А има и такива, които имат и претенции за собственост, но мисля, че те вече прекаляват. Аз лично, не си спомням в началото да беше там, но после, когато вече си я спомням, не мога да кажа как и в кой момент точно се бе появила. Мисля, че осъзнаването дойде, когато някой се блъсна в нея, опитвайки се да отиде много бързо от едно място на друго, заради някаква важна работа. А може би няколко души се блъснаха едновременно, което е по-вероятно. Както и да е, в началото бяхме шокирани. Чудихме се много каква е тая дяволия? И чия ли е? И какво ли ще да е предназначението й? После изпаднахме във възторг - цяла къща, ей тъй, насред нищото не се среща всеки ден. Пък и ставаше все по-очевидно, че е ничия. Освен това беше поразително запазена. Поразително и подозрително. Но времето минаваше, а къщата си стоеше и сякаш се поддържаше от самосебеси. Тогава, някой се прокашля и след като прочисти гласа си, даде предложение да влезем и да живеем в нея. Предложението, след кратко колебание и почесване по главите, беше прието на първо време.
И тъй, започнахме процедурата по навлизане в къщата. Входната врата преодоляхме почти без усилие. Което ни обнадежди и разтревожи едновременно. Този, който влезе пръв се стресна от липсата на съпротивление и предложи да се върнем обратно и да обмислим нещата. Обаче се намериха едни любопитни жени, дето не го послушаха, ами продължиха навътре. В последствие, това стана причина част от мъжете да ги обвиняват за всичко, но да карам подред.
Къщата се оказа изумителна. По-точно - вълшебна. Оказа се, че не само може да се живее в нея, но и че тя, къщата, е жива и че може да изпълнява желания. Направо се побъркахме от кеф. Струваше ни се, че сме попаднали в рая и това, за известно време беше точно така. Ооообаче... твърде хубаво, за да е истина, нали? Скоро разбрахме, че не е толкова просто. Че къщата изпълнява някои желания , а други - не и че това зависи изцяло от някакви известни само на нея съображения. Разбрахме, че за да можем да живеем там, трябва да се съобразяваме с къщата, а не с прищевките си и дори не с разумните си съображения. И тук нещата започнаха да вървят на зле. Болшинството от хората нямаха търпение да изучават къщата и искаха да получат всичко и веднага. Други бяха принципно несъгласни с такава постановка на нещата. Те смятаха, че къщата трябва да слуша тях и да отговаря на изискванията им, а не обратно. А една част настояваха, че изобщо не е трябвало да имаме вземане-даване с нещо, което не разбираме. Тогава открихме още един неприятен факт - къщата се влияеше забележимо от общото настроение и тъй като атмосферата ставаше все по-нажежена, животът в нея стана непоносим.
Така в един момент, всички се намерихме навън.
Но това не е най-лошото. То тепърва предстоеше. Продължихме да се караме и да се обвиняваме взаимно. Беше хаос, всички се въртяхме безмислено в кръг и викахме...Не си спомням кой точно подхвърли идеята да разрушим къщата. Май беше този, който в началото даде идеята да живеем в нея. Настана тишина. Той отново се прокашля и обясни, че след като къщата не ни приема, можем да използваме прекрасния материал от който е изградена и да я построим наново, така че да ни бъде удобна. Някак си студени тръпки ни побиха при тези думи. Колкото и да ни беше неприятно и да бяхме объркани и ядосани, такова нещо все пак...Започнахме да се споглеждаме и да се повъртаме. Никой не поде инициативата. Тогава той отиде до къщата и започна да я руши. За целта използваше всичко, което му е под ръка. Никой не му помогна. Но и никой не го спря. Къщата не се даваше лесно. Изглеждаше така, сякаш нищо й няма. Това продължи известно време, докато един ден, когато никой не очакваше, открихме че къщата е изчезнала. Първо помислихме, че разрушителят е успял в начинанието си. Най-сетне. Но - не - нямаше нито отломки, нито дори парченце керемида или мазилка. Имаше само дупка на мястото на основите. И сега се пълни с дъжд. Това остана, а къде отиде къщата, никой не знае.
И каква е поуката ли? Ами не знам, аз само разказах историята, така както я помня. Питам се до ден днешен къде сбъркахме. И ако някой знае нещо за къщата...нека пише.
``````````````````````````````````
Ето ме, наминавам за малко оттук...
|
Стара тема
Стара тема
