|
Смятам, че никой не е обяснил толкова задълбочено и пълно неорганичните, както ДХ, за това и цитата.. само за припомняне.
“— Ти вече знаеш — започна той, — че във Вселената съществува една извечна сила, която магьосниците от древно Мексико наричат тъмното море на осъзнаването. Когато били в максимума на силата си за възприятие, те видели нещо, от което им се разтреперили гащите, ако изобщо носели такива. Те видели, че тъмното море на осъзнаването отговаря не само за осъзнаването на организмите, но и за осъзнаването на същества, които нямат организъм.
— Що за същества са това, дон Хуан, дето нямат организъм, а имат осъзнаване? — попитах аз смаяно, защото дотогава той никога не беше споменавал подобно нещо.
— Древните шамани открили, че цялата Вселена се състои сили-близнаци — започна той, — сили, които са противоположни и взаимно допълващи се, Неизбежно е нашият свят да няма близнак. И този негов противоположен и допълващ го свят е населен от същества, които обладават осъзнаване, но нямат организъм. По тази причина древните шамани ги наричат неорганични същества.
— И къде е този свят, дон Хуан? — попитах аз, като несъзнателно задъвках една сушена кайсия.
— Тук, където си седим ние с теб — отговори той с тон, сякаш това се разбираше от само себе си, но веднага се разсмя над моята нервност. — Казах ти, че този свят е наш близнак, така че той е тясно свързан с нас. Магьосниците от древно Мексико не са мислели като теб — от гледна точка на време и пространство. Те мислели изключително от гледна точка на осъзнаването. Два типа осъзнаване съществуват съвместно, без никога да си въздействат един на друг, защото всеки тип е съвършено различен от другия. Древните шамани се обърнали към този проблем на съвместното съществуване, без да се интересуват от време и пространство. Те направили извода, че степента на осъзнаване на органичните същества и степента на осъзнаване на неорганичните същества са толкова различни, че те могат да съществуват с най-минимална взаимна намеса.
— Ние можем ли да възприемаме тези неорганични същества, дон Хуан? — попитах аз.
— Разбира се, че можем — отговори той. — Магьосниците го правят по своя воля. Обикновените хора също го правят, но не си дават сметка за това, понеже не съзнават съществуването на света-близнак. Вземат ли да разсъждават за света-близнак, те се отдават на всевъзможна умствена мастурбация, но така и не им хрумва, че източникът на фантазиите им всъщност е в подсъзнателното знание, което всички ние имаме, а именно — че не сме сами.
.....
— Когато подхождаш към нещата с понятията за време и пространство — продължи той, — трудността е в това, че ти забелязваш нещо само ако попадне в пространството и времето, които са на твое разположение, а те са много ограничени. От своя страна магьосниците разполагат с необятно поле, на което могат да забележат, ако се появи нещо особено. Множество същества от цялата Вселена, същества, които имат осъзнаване, но не организъм, влизат в полето на осъзнаване на нашия свят или в полето на осъзнаване на света-близнак, без обикновеният човек изобщо да ги забележи. Съществата, които влизат в полето на осъзнаване на нашия свят или на света-близнак, принадлежат на други светове, които съществуват извън нашия свят и близнака му. Цяла и оргата Вселена гъмжи от светове на осъзнаване ничии, и неорганични.
Дон Хуан продължи да ми разказва как тези древни магьосници знаели кога неорганично съзнание от други светове извън нашия свят-близнак навлиза в тяхното поле на осъзнаване. Каза, че като всеки друг човек на Земята и тези шамани правили безконечни класификации на различните типове от тази енергия, която има осъзнаване. Те ги назовали с общия термин неорганични съ-щества.
¬ А тези неорганични същества имат ли живот, така както ние имаме? — попитах аз.
¬ Ако смяташ, че да живееш означава да осъзнаваш, тогава имат живот — каза той. — И още по-точно: ако животът може да се измери по интензивността, остротата и трайността на това осъзнаване, то тогава откровено мога да кажа, че те са по-живи от теб и мен.
— А тези неорганични същества умират ли, дон Хуан? — попитах аз.
Дон Хуан се подсмихна, преди да отговори.
— Ако наричаш смърт момента, когато престава осъзнаването, да, те умират. Тяхното осъзнаване свършва. Смъртта им доста прилича на човешката и все пак не е същата, защото в смъртта на човека има скрита възможност за избор. Това е нещо като клауза в юридически документ, клауза, написана със съвсем дребни букви, които едва забелязваш. Трябва да използваш лупа, за да ги разчетеш, и все пак това е най-важната клауза в документа.
— Каква е тази скрита възможност, дон Хуан?
Скритата възможност за избор в смъртта е достъпна само за магьосниците. Доколкото ми е известно, те са единствените, прочели дребния шрифт.“
|
Re: Коментари към темата "Дневника за сънуване" [re: Neise17]
Re: Коментари към темата "Дневника за сънуване"