всичко което ви казвам е лично мнение. искам да го подчертая. много е важно :) вие сте си сънища сами по себе си. имате си собствените същества и сънища които са от значение за вас. аз просто ви показвам аз какво си имам и какво правя :)

това за виждането...не си го довърших вчера. това са стари неща, за които говоря. и лични такива. но не е описание на моето виждане каквото е в момента :)

идеята е че ако съществата са достатъчно разчупени те почват да 'виждат' едно през друго, през 'очите' на същество, с което са избрали за момента да се свържат. помня собствения си възторг като открих че мога да виждам като този мой приятел. помня и че много силно беше погълнат от това, което виждаше. направо се промени ужасно. неговия възторг премина в нещо като мрачност и все по-дълбоко вглеждане в светове. говоря за това, защото той е свързан с мен и мога да си го позволя. мога да кажа че чистата обич между съществата направо кара всякакви граници да изтрещят и да се счупят.

а аз усещах как тази посока на живеене не е правилна. как виждането и сънуването нощем те правят статичен и фиксиран и губиш опора в реалността. тъй че, виждайте си сички, ама тва не е голямата работа :) фокусирайки се над виждане като директна енергия и над нощно сънуване губиш поглед на живота си. това, което ми се вижда здраво и хубаво като виждане е по-скоро 'усещане', 'обичане', 'изменяне' слято в едно

много лесно заобичвам съществата. стига да видя чистота и откровеност и липса на желание за манипулация направо се избивам от кеф. и тогава, моята обич, направо я усещам като инструмент, изскача и почва да сънува със съществото. 'сънува' не мога да го обясня. някои от вас знаят за какво става дума :) даже много добре

малко е трудно да се говори за виждане. всички виждат :) някои повече, а някои са достатъчно смели да боравят с виждането си. тука мога да ви кажа СЪС СИГУРНОСТ че идеята за безпристрастност и отстраненост :) е шитня. ама много здрав идиотизъм :)

някога тези древните са били изумени от света. ние няма какво да се изумяваме. сънуването и виждането са факти. няма нищо особено нито в едното нито в другото. не са самоцел. а ние , всяко едно от нас, е генератор на сънища, на енергия. разглеждайте се така - като сънища, които боравят с други сънища непрекъснато и в това няма нищо странно

собственото ми виждане
то е насочено към мене си. навътре и навън. интересуват ме нещата там. да обхвана движение, посока, страсти, някакви потоци енергийни да ги разпознавам. собствения ми страх виждам - страх да се СЛИВАМ със съдбата си. това на което викам съдба е отчетлива енергия, с която се 'виждаме' взаимно и ни тегли едно към друго.

виждането ми не ме вълнува понякога и ГРЕША

не мога да си позволя да пропусна дори едно от нещата, които ОБИЧАМ. не мога да си позволя да пропусна да се НАМЕСЯ, когато СЪЩНОСТТА МИ се обажда

виждането е гъвкаво такова и способно да еволюира. и не съм АЗ там, който взима решения САМ. опирам се на нещата, които обичам. за съвет и за подкрепа и споделяне. общото виждане е къде къде по-силно и точно. уча се да се доверявам на чуждото виждане за нещата КОГАТО усетя, че ми се 'казва' нещо ценно. как разбирам че е ценно - ми виждам/усещам

по принцип държа да се уча от нещо, което усещам (по-)силно и добронамерено. и (по-)категорично. нещата, които не усещам силни не мога да ги пусна 'в мене'

приятелите ми - само същества със собствени завършени сънища или стремеж към такива. тези които се намесваме си го просим един от друг. имаме нужда да обменим енергия и го правим. като канал един към друг за да осветлим нещо точно определено. или за да се покефим на неща които заедно харесваме

повечето от приятелите ми са много земни същества. само че тези приятели не ги изменям. само оставям енергията им да се 'развърже' чрез мен, и те и помагат също. много същества го правят това. не е нищо особено. помагаме си, подкрепяме се. много са ми сладки - и мъжки и женски, много са ми сладки просто. някои им помагам като ги псувам и обиждам. много често някои са много дебелокожи и смятат че ше ги оставя да са тва, което са, и ше ги търпя около себе си. ми не. и това ги оздравява и събира. не обиждам за да обидя, а за да оздравя нещо 'болно'.

с някои споделяме повече обща енергия и сродство и разпознаваме ВЗАИМНО енергията си като особено важна един за друг. това и мъжки и женски същества - тях си позволявам да изменям. как? ами ... взимам си го на фокус съществото и го схващам цялото като енергия и една част от мене 'влиза' и го развързва там където е 'завързано'. това от разстояние.

ако споделяме време и място - просто 'излъчвам' себе си в по-голяма степен и то се просмуква с моята енергия, защото е пожелало

обаче то е много отговорно някой съзнателно да търси ТВОИТЕ отговори, да взима твоите решения и да коригира енергията ти. съществата, с които съм ЛИЧНО свързана по съдба - те са нещо различно. тях ще изменям винаги по мое и тяхно желание. то е често като да 'видиш' какво му липсва на съществото и какво му е в повече и да му 'кажеш'. в случая, да видиш как е завъртяна енергията му и да я отвъртиш, ако има нужда, или да я завъртиш в определена посока. как точно се прави - то е без думи. съвсем е директно