о
аз ги съдя
много ме нервят и ми пречат
особено когато си имам нещо наум и ми се пречка някой

не ме вълнува кой кой е вече
едно време отстъпвах само на тея дето ги обичах
груба грешка

а тея дето са ми никои да не се надяват на отстъпване :)

ако не виждам красота и сила, или стремеж към такова, забрави :)

и то по мойте си критерии :)

не съдя и изцяло приемам само същества, които отведнъж и като цяло ме очароват
каквато и енергия да има в тях като подробности, целостта на гледката е това, което ме вълнува

и ше съда, и оше как, ако така му викате

а майка ми и баща ми не съм ги обичала никога. задръстени човеци :) ама сега са ми различни. те няма как да не са различни, защото им нося особена енергия и им вися в къщата чатпат. кефи ме тва. хем виждат че ми има нещо, хем ми помагат и подкрепят

:) а съществата дето ги обичам истински - аз и тях едвам 'изтрайвам' понякога :) щот ... ами енергийно си е това. идеята е да е всеки САМ, и в същото време да се 'докосвате'. общуването със всичко е идеята да се свържеш за миг, и да пуснеш. допира краткотрайния е много яко нещо. виж, изграждането на разни общи неща е вече смело. и живеенето според собствения си усет е също смело. недопускането на чужда енергия :) хахаха каквато не ти допада е също смело. това са чужди идеи, присъствие, филми да речем, музика, хора, същества, спомени

така че на каквото му викате 'съдене' аз му викам 'филтър за енергия' :)

много са ми ретро дон хуановите истории...някои