Вярно е, както и, че сънуването ни помага да осъзнаваме тоналните халюцинаций и постепенно да ги премахваме докато един ден не се откажем напълно от тях.
Всяка от позицийте на събирателната ни точка е една различна реалност.
Животът в будно състояние е също онова, което е и съновидението, обикновените преживявания са в своята цялост изтъкани от проекцийте на ума.
В реалното халюцинираме противоположности, които ни обвързват в карма, един безкраен кръговрат на причини и следствия, вплитащ ни във верига от зависимости, създаващ настоящето от следите на миналото.
Има начин да спрем този кръговрат, като осъзнаем и се отървем от зависимостите, като сънуваме съня а не позволяваме той да ни се присънва.

Всички образи в нашата осъзнатост са само отражение на ума. В осъзнатите сънища се учим да преобразяваме всичко с което се сблъскваме. Няма граници, които не бихме могли да съборим- там можем да направим каквото си поискаме.
Първо развиваме осъзнатост в съновиденията, после гъвкавост, а накрая прилагаме тази гъвкавост на ума към всички аспекти на своя живот.

Преживяното от josemity по време на осъзнато сънуване е чудесен пример за това. Там тя възнамерява да се срещне с ДХ, но я обзема огромен гняв, предполагайки че някой и играе номер представяйки се за него.
Дава израз на яда си и започва да го налага с юмруци, но това не стига..В същото време в ръката ми се появи пръчка и започнах още по-бясно да го налагам с нея. Ако бях го била така в материалния свят със сигурност щях да съм го направила на пихтия с ударите ми. В матерялния свят обаче, не може да си позволи онова, което си позволява в осъзнатото сънуване- да се разгневи така, че да го прибие, и не би разбрала колко смешна е реакцията й. Ето и какъв урок и дава..Той не само че не съпротивляваше, ами и щеше да се пръсне от смях. Чак сълзи му се появиха в очите. Колкото той повече се смееше, толкова по-бясно го налагах със пръчката.
В този момент тя е осъзнала нещо ...от моята реакция щеше да се пръсне от смях. , което пренася и в реалното,Като се събудих, дори и аз се смях. Не е ли хубаво.. страхотно е!

Ето и един цитат от Кастанеда..

„Докато го слушах, очите му изведнъж силно заблес­тяха. Помислих си, че сигурно всеки момент ще се разс­мее, а нямаше причина за смях, когато се сепнах от вне­запна и болезнена плесница по дясната ми буза.

Скочих от пейката. Ла Горда стоеше зад мен с все още вдигната ръка. Лицето й бе почервеняло от гняв.

- Сега вече можете да кажете каквото си искате за мен и то с основание - изкрещя тя. - Но ако имате да ми казвате нещо, кажете ми го в лицето.

Избухването й, изглежда, я изтощи, защото седна на цимента и зарида. Дон Хуан бе обладан от неописуема радост. Аз бях се вцепенил от чиста ярост. Ла Горда ме изгледа свирепо, а след това се обърна към дон Хуан и кротко му каза, че нямаме никакво право да я критику­ваме.

Дон Хуан така се превиваше от смях, че почти докос­ваше земята. Не можеше дори да говори. На няколко пъти се опита да ми каже нещо, но не успя и накрая ста­на и тръгна на някъде, като тялото му продължаваше да се тресе от смях.
Тъкмо щях да хукна след него, все още гледайки Ла Горда кръвнишки - в този момент ми се струваше жалка, когато ми се случи нещо странно. Разбрах какво му беше толкова смешно на дон Хуан.“

Такива а и много други неща се научават от разказаните опитности, те говорят сами за себе си без да има нужда да ги обсъждаме, но ако трябва и това ще правим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите