Карам през нещата като обща схема без да влизам в отделни сънища. Целта на всичкото това нещо беше да ме закарат до едно далечно нещо и аз да мога да стигна до там и да издържа в негова близост.
То беше много далече . Пътувахне двете съзнания аз и на този който ме обучаваше един до друг и общувахме междувременно. Стигнахме до най грандиозната картина която бях виждал. Нещо като един невъобразимо мощен генератор който излъчваше едни нишки. Този който ме водеше остана зад мен, предупреди ме че не трябва да доближам по вече и не остави да съзерцавам. Това е нещо пред което всеки би се усетил като прашинка. един мощен монотонен звук, събирателен от невъобразимо количество отделни звуци. Това нещо излъчваше едни нишки във всички посоки. Нишките бяха като отделни неонови прашинки преплетени една в друга без да се докосват. До две три може би най много четири в едно такова възелче. не по вече. и всяка нишка вътре беше с собствена неонова чиста светлина. и такива нишки и възелчета са излъчваха като пояс около това нещо в някакво невъобразимо количесво наоколо. И се виждаха докато са в близост до източника си като се отдалечат от него престават да са осветени но знам че продължават да пътуват през тъмното пространство. Този който ме водеше ми каза че тези нишки са най дълбоката същност на всичко съществуващо.