за да достигне етапа на разграничаването, т.е. етапа, на който тоя човек спира и си задава въпроса "защо правя това", то той е достигнал съответното (все някакво) ниво на осъзнаване.
в тоя случай твоя отговор на моя въпрос е моя отговор на твоя въпрос, т.е. естеството на действията, присъствието и като цяло поведението и битието на даден човек може да бъде дефинирано само когато осъзнаването на тоя човек служи за отправна точка. иде реч за осъзнаването му относно него си, света около него и мястото му в тоя свят, респективно и мотивацията му при боравене със себе си и нещата наоколо.
относно външния вид, повечето хора, които аз дефинирам (не са наемам да дам общовалидна дефиниция - звучи ми тъпо) като такива, които имат "чиста връзка с духа", правят впечатление със самото си присъствие. мммм.... нещо като усещане, което ти дава тоя човек. от пръв поглед знаеш, че компанията му ще ти е полезна и има какво да научиш от него. то и туй обяснение звучи тъпо, ма нямам думи за по-добро.
и да, нищо не може да попречи на един човек с висока енергийност да пропилее всичко в инат и егомании... но е рядко срещано, понеже трудно са противостои на туй дето та дърпа нанейде отвътре. веднъж като го усетиш трябва да си просто един страшен дебил, за да си затваряш очите и ушите цял живот.
хора с висока енергия инстинктивно се насочват в пътя си, дори и никога да не са чували за орли, магьосници или други светове. по един или друг начин високата енергийност дърпа нагоре, и в съвсем краен случай, предполагам, рано или късно възниква някаква собствена система от ориентири и техники. която пък е най-ценния тип описание, щото когато човек са научи как да следва себе си - няма начин да сбърка или да са отвлече в небивалици.
|