За мен това важи точно без елемента на състезанието (т.е. зачерквам първото изречение и остатъка за мен е напълно разбираем). Не виждам смисъла да се състезавам със себе си. Звучи ми малко като болестно състояние, фиксация - точно като малкият Карлитко, който осъвършенствал играта на билярд до абсурдност. Ако постъпваш така от някакъв вътрешен импулс иди-доди, ама да си набивам в главата формули от рода "ако искам еди-кво си, трябва еди-що си" ми се вижда меко казано опасно, защото става малко на принципа "Мама каза така, значи така трябва". Въобще глаголът "трябва" е хубаво да се избягва, че не знаеш какво ще ти дойде на главата. Както каза веднъж един дърт еврей - "Трябва единствено и само да умрем. Всичко останало или можем или искаме."

Не мога да разбера защо изключваш възможността някой да си подобри живота, без да се състезава със себе си? Да се състезаваш със себе си не е нищо повече от това да водиш лична история, отмяташ постижения и след това се пънеш да ги надскочиш (то това само по себе си, звучи нездравословно). Честно, не виждам необходимостта!