|
истината е че голяма част от изборът ни изобщо не е наш и ние сме задължително въвлечени в определени ситуации...
Няма спор за това, че има "ситуаций", които не зависят от нас, но избора, който винаги можем да направим е - дали ще се оставим да бъдем въвлечени в тях.
Сега за "закачката"... погледнато от позицията на безупречността за Воина бойното поле е винаги настоящето. Решенията и действията му са спрямо случващото се "тук" и "сега", не определя ситуацийте като лоши или добри защото:
"... един човек на знанието живее действайки, а не мислейки за действането, нито пък мислейки какво ще мисли, когато приключи действието. Човек на знанието избира път със сърце и го следва. И тогава той гледа, радва се и се смее.
Тогава вижда и знае.
Той знае, че изобщо животът му ще свърши твърде скоро.
Той знае, че както всеки друг не отива никъде. Той знае, защото вижда, че нищо не е по-важно от нещо друго.
С други думи, човекът на знанието няма чест, няма достойнство, няма семейство, няма име, няма родина, а само живот, който се живее, и при тези обстоятелства неговата единствена връзка с ближните му е неговото контролирано безумие.
Така човекът на знанието прави усилия, поти се и пухти, и ако човек го погледне, той е просто като всеки обикновен човек, само че безумието на неговия живот е под контрол.
След като нищо не е по-важно от нещо друго, човекът на знанието избира което и да е действие и го извършва така, сякаш то има значение за него.
Неговото контролирано безумие го кара да казва, че това, което прави, има значение и го кара да действа, сякаш е така, но все пак той знае, че не е. Затова, когато изпълни действията си, той се оттегля в покой и дали действията му са били добри или лоши, полезни или не, това вече не е негова грижа. "
Опитвайки се да предвиждаш бъдещите събития, чрез карти и каквото и да е друго, несъмнено пречупваш всичко през призмата на "добро или лошо" и как ще ти е възможно да избереш подходящ начин на действие без да ти е ясна цялата картина, целия "план", преди да си постигнал "виждането" е направо безсмислено.
От друга страна, когато започнеш да "виждаш" такива помощни средства няма да ти бъдат необходими, просто автоматично ще "знаеш" всичко.
Познавам хора, който гледат на карти, на кафе, на боб... те са до такава степен погълнати от това занимание, че за тях е невъзможно да предприемат нещо преди да са "погледнали", изпадат в някакъв вид зависимост от която едва ли могат да се отърват.
А ти защо разтилаш картите, за какво примерно ти помагат?
|
Re: природата на баланса... [re: omkara]
Re: природата на баланса...