Ако говорим за смисъла на живота, изходната ми позиция в горния пост е разбирането и (само)изследването. А не промяната на външните обстоятелства с оглед предимно и само облагодетелстване (защото и това не е лошо стига да не е крайно). Магическата природа, вярно, си остава магическа, но можем да накърним духа си.
Контролираната глупост по какъв начин влиза в противоречие с това да имаш изследователски дух и с поемането на отговорност, че го слагаш, като контрапункт?

Редактирано от L.L. на 18.06.08 17:09.