Re: НАГУАЛСКО ХУАНКУ / Религия и мистика / Кастанеда

гледай сега тука свръхбездарна некомпетентнице, чети и се учи...

за пореден, сигурно сто и тринайсти път от 6 години насам пиша, обяснявам и демонстрирам какво е туй "хайку в тоз клуб" и се ша са намери на годината поне по три такива псевдокомпетентници, като тебе, дето ша идват да ми поясняват какво било хайку и какво не било... определенията за моята посредственост р бездарие, ги остаям настрана за момента..

и тъй... да не са хабя, първо та препращам на ей таз страница да са запознайш с произхода на литературния жанр "хайку" (http://www.litclub.com/haiku/andreev/1.htm)

защо го прайме тва нещо... щот, за да схванеш какво "хайку" пишем ние тук в кастанеда- клЪб, е от изключителна важност да схванеш произхода и развитието на хайку-формата и хайку-жанра в неговата диахрония.. т.е. как се е развил през времето ...

тука много та надценявам аз тебе, щот едва ли си способна на таквиз индукция и дедукция и тям подобни логически операции, ... то ако имаше таквиз умствени способности, щеше да си ги приложиш, преди да са изкажеш безразборническата без да си вдигнала ръка и да са ти дали думата...

но го правиме за пореден път и за онези които биха искали да се поограмотят, макар и със закъснение...

Та от посочения сайт са вижда, за който има очи и мозък де, че хайку-то е тръгнало от едни други форми като "танга", "ренга" и "хокку", поетичният размер, на които през времето се е променял докато стигне до класическия за "хайку" 5+7+5 (общо 17)

и глей ся ко пише понататък ма, патко загубена на следващата страница на сайта (http://www.litclub.com/haiku/andreev/2.htm)
"...Така стоят нещата с "класическите японски" хайку (макар че правилото за 17-те срички е нарушавал дори Басе/Башо). Що се отнася до преводите и "чуждестранните" хайку съществуват различни мнения"

е, щом дори класикът Башо си е позволявал да наруши размера на хайку- тУ, отде-накъде аз да не мога, ма, м!?

и по-нататък, отвори си хубаво зъркелите, щот мозък ко нямаш, поне зъркели, надявам са да имаш...

"Трябва да се вземе под внимание факта, че сричката в японския език съвсем не е това, което е сричката в руския или английския (или българския - бел.прев.), както по дължина, така и по средна информативност. Дължината на редовете на хайку (5, 7, 12) се определят от дължината и структурата на средното "поетично изречение" в японския език (но не в руския или английския). Затова най-разумен изглежда следният подход:
- при превод или писане на хайку неяпонският поет се стреми да предаде "духа на хайку" чрез правилно построяване на "образа" (виж за това по-долу);
- имитира се триредната композиция на хайку, но с оглед на естествените шаблони на чуждия език (например в руските хайку може да се получи по-удължен ред, който обикновено надхвърлят 17 срички (в същото време най-добрите хайку на английски са по-къси - 12-14 срички);
- разделителната дума не се превежда, означава се с пунктуационни знаци (',', '...', '!', '-', ':');
- за по-голяма близост с оригинала се използва по-малко строг синтаксис и "по-разхлабена" граматика : допуска се отсъствието на някои препинателни знаци"... и следват купища примери...

и още, и още... хууубавичката чети по-нататък... целия сайт прочети и ела пак да ми са дървиш и да ти дам да разбереш по глупавия задник, кое било хайку и кое не...

Ся! Що се отнася до хайку-ту, коет ти тука имаше изключителния шанс да прочетеш, но и лошия шанс да нямаш мозък, ми пихтия в тиквата си, за не да разбереш, схванеш и да усетиш,

в момента ша прочетеш нещо, дето никъде няма къде да прочетеш на друго мЕсто..

В клуб "Кастанеда" от години се пише не друго, ми "кастанедско хайку"! Тъй като тва е мой авторски жанр, никой не може и да ми каже на мене, какво е туй "кастанедско хайку" и как се пише! Мога само аз, щот аз съм го измислила и аз съм му дала формата, съдържанието и поетичните литературоведски основания! И други кастанедианци правят впоследствие опит да твоярат кастанедско хайку и гледам добре се справят хората..

докат не се намери една такава псевдолитературна дрислива критидраскарка, пардон - критичка, дет ша идва и ша ми оспорва на мене литературната дарба и авторските права...

И така, гледай, чети и са учи, че ако се наложи пак да повтарям, ша е с ритници, а не така омагьосващо омайно-сладко-словесно като сега!

Що е и защо е "кастанедско хайку"!?

От книгите на Кастанеда се знае, че Дон Хуан не веднъж е карал Кастанеда да му чете стихове, като си имал точно предпочитани 1-2 автори. Но не го е карал да му чете целите стихове, а само първото тристишие. Дон Хуан казва, че само до първите три реда, поетите се намират в състояние на повишено внимание и "виждат", т.е. имат "чисто възприятие" без намесата на тоналната интерпретация. След пърите три реда, веднага се включва механизма на тоналната интерпретация и образите и поетичните вдъхновения вече са преминали през призмата на социалния (тоналния)ум и са се деформирали...

Като имаме това пред вид, съвременният литературен жанр, който и по форма и по съдържание да е най-близко до очертаните от Дон Хуан, граници на нов поетичен жанр, отговарящ на заложените в учението специфики, това е хайку-то, тъй като

само то предлага същата отправна позиция - "Всяко хайку е чувство-усещане, запечатано в малък словесен картинен образ"...

а, ето тук - http://www.litclub.com/haiku/andreev/3.htm, точ, в точ е казано, удивително по донхуановски, какви могат да бъдат хайку-образите...

Като използваме донякъде хайку-тристишието, без да се вманиачаваме по класическия хайку-размер - 5+7+5, който не само хайку-класиците нарушават, а съвременните хайкисти масово и преднамерено не спазват и

като вложим Донхуановата интенция за "нагуалско тристишие", получаваме новият поетичен жанр - "кастанедско хайку", а по-коректно да се нарече "донхуановско хайку" или още по точно "нагуалско хайку"...

Ако искам, мога да си го нарека и "хуанхайку" или пък "нагуалско хуанку" и никой бъкел не може да ми каже!!

Ся, някои големи спецьори и спецьорки, като тебе, може да им скимне да дойдат и да ми кажат, че класическото японско хайку, си върши точно същата добра работа и няма нужда да го видоизменяме...

обаче, аз и последващите донхуанисти с литературно-поетична дарба, сме на мнение, че "нагуалското хуанку" се различава от класическото японско хайку главно по своята съдържателна същност, а не по формалната си, която не е толкова важна в случая...

защото японското "чувство-усещане", което е предмет на японското хайку, се различава от нагуалското коренно.. японското е все пак е все още тонално, макар и на границата с нагуала, а

стремежът на "нагуалското хуанку", е да се преминаването отвъд границата на тонала, в посока към нагуала...

Чети кратуно безсловесна, щот тва е литературната история на раждането на един нов жанр, който е от Новата модалност на времето, макар и в момента да е съвсем в зората си, ма ти едва ли мож да усетиш смисъла и величието на тоз момент, щот ако можеше, щеше ли да смейш да са изказваш толкоз неподготвено не, ми направо безмозъчно!!

Марш да са ограмотяваш бърже, тикво зельоная!