|
|
| Тема |
 Спал и летял |
|
| Автор | Лeтял (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 28.05.08 21:16 |
|
|
|
На няколко пъти ми се случва да летя. Една нощ летях около някаква голяма дървена къща и се хващах от време на време за краищата на покрива. Като цяло ми остана един мъглив спомен за летенето.
По-късно летях из небето. Много ясно съзнавах, че това е по-скоро акт на волята който изисква да преодолееш страха си и да повярваш, че можеш.
Не знам защо повярвах чи го мога защото висините бяха огромни. Виждах земната повърхност от височина над километър. Просторите бяха главозамайващи. Намирах се на някакво високо място. Съществуваше възможност номера да не стане и да полетя с огромна скорост към земята. В един момент реших, че мога да се пусна и да летя свободно. Много е важно до повярваш.
Вече го бях правил около една къща и до някъде имах увереност. В същото време не ми пукаше, защото вярата побеждаваше съмненията. Знаех само че ще трябва енергично да размахвам ръце и чудото щеше да стане.
Пуснах се и летях. Самото летене бе по-скоро волев акт. Вярваш го и го поискваш и то става. Височината бе над километър и въздуха бе светло син. Забавлявах се известно време.
След това ми бе дадена задача да летя между клони. Трябваше да преодолявам съпротивата им и да ги избягвам. Това беше по-сложно, защото поставяше на изпитание вярата ми. Трябваше с размахване на ръце да се откъсна от неподвижно състояние и да премина през тесните пространсва между клоните и да се отправя по-нагоре където свободно можех да летя.
Направих го няколко пъти и се събудих. Станах и усетих, че физическото ми тяло и изслючително тежко. Голяма мъка е да живееш с такова тяло си помислих. Другото, с което летях беше много по-леко и лесно управляемо.
| |
| |
| 
|
|
Спал и летял
