В социума или тонала, такъв, какъвто съществува в момента, човек не е усвоил "да практикува" и направлява до съвършенство нито своя индувидвален живот, нито в тандем, нито в малка група или общност, нито като общество.

Това, което в момента всеки прави е да приема априори, наложените от социума писани и неписани правила за съвместно "обще-житие", в полза на схемата "обществен интерес", за сметка на идивидуума. Но дори и обществения интерес, както се вижда, не е защитен в достатъчна степен от "тоналния схематизъм".

Няма как нещо "общо", "групово", "колективно" да се получи нещо хармонично или симбиотично даже, ако човекът като индивидуум, не е достигнал ниво на себеудовлетворение, вътрешна хармония, цалостност и самодостатъчност. Преди да постигне тази пълнота, всичко групово, общностно и колективно ще е компромисно, временно, с нетрайно равновесие, в ущърб и на всяка конкретна индувидуалност като член на общотото, и на колективното.