Много хубав въпрос! :) Да, има какво да се осъзнае и постигне колективно. И всеки ден да се осъзнава след това. :)

Семинарът по тенсегрити миналата година беше наречен "Сънуване заедно". Идеята беше да осъзнаем, че

"ние сънуваме този свят и при това го сънуваме заедно."

Да вземем като пример общуването със себеподобни.
Хубаво е да сънуваме в хармония, нали?:) "Хищникът" в нас, обаче, не обича да прави компромис с друг. Той винаги е прав и дърпа чергата към себе си. Когато два хищника се срещнат, започват да се ръфат един-друг и изпускат красотата на вселената около тях. Това, което можем да направим, е да погледнем през гледната точка на другия - да отворим кепенците си. (Става и с дребни тирани, ама не разчитайте на същото от тях. Все пак, кой знае?) Добра практика е мислено да сменяме ролите си с хората, с които общуваме. Ситуациите съществуват извън нас. Когато сменим ролите, отнемаме контрола от хищника и възприятието ни се прочиства и разширява. Обществото е добро бойно поле в това отношение.


PS: Vex, като спомена за килии и осъдени на смърт се сетих за една книга на Джак Лондон "Скитникът между звездите" (или The Star Rover). :)