Изидоро Балтазар смяташе, че философите са интелектуални магьосници. Техните търсения обаче винаги остават само мисловни усилия. Философите не могат да действат в света, който така добре разбират и обясняват, другояче освен по културнообусловения и общоприет начин. Философите добавят към вече съществуващата маса от знания. Те разглеждат и преразглеждат съществуващи философски текстове. Новите мисли и идеи, произтичащи от тези напрегнати научни занимания, не ги променят, освен може би в психологически смисъл. Може да станат пдобри, по-отзивчиви хора, или пък обратното. Нищо обаче от това, което правят философски, не променя тяхното сетивно възприятие на света, защото философите работят в рамките на социалния ред. Те поддържат социалния ред, дори ако интелектуално го отхвърлят. Философите са потенциални магьосници.
Магьосниците също градят върху съществуваща маса от знания. Но те не го правят, като приемат това, което вече е установено и доказано от други магьосници. Магьосниците трябва да докажат наново за себе си, че това, което е прието, действително съществува, действително се поддава на възприемане. За да осъществят тази грандиозна задача, магьосниците се нуждаят от изключително количество енергия, което си осигуряват, като се дистанцират от социалния ред, без при това да се оттеглят от света. Магьосниците разрушават споразумението, което определя реалността, без самите те да се разрушат в този процес.