|
Тема |
Re:жив страх [re: минчo] |
|
Автор | L.L. (Нерегистриран) | |
Публикувано | 09.05.08 23:03 |
|
|
Хм, страхът... аз се чудя защо ме тресе, като за последно тия дни, а то ти си бил...
Разбирам за какво говориш, но при мен и при максимален страх, породен от усещането, че животът ми изтича, а аз съм се провалила и съм пропуснала шанса си (поради небезупречност) няма желание за покаяние, а по-скоро... ами страх и/или съжаление. За да се разкайвам трябва да вярвам, че това би помогнало, а аз не вярвам в това.
Или... когато нещо докосне сърцето ми има ... прошка и разбиране. Тогава виждам как и къде точно съм била небезупречна (сякаш оглеждаш хоризонта от по-високо и виждаш, като на длан), но това вече не е източник на страх или мъка, а на... вяра, надежда, обич... охо, ето значи как ставало... :))))
|
| |
|
|
|