Говорим за различни неща, използвайки едни и същи думи. В началото на разговора аз дадох дефиницията за Бог, която приемам. Твърде суховата и кибернетична е, но това е моето разбиране.
Ти не го правиш, но от това което казваш си създавам следната престава: за да е Бог, Това нещо трябва да е нещо напълно отделено от мен, трябва да е личност, трябва да се интересува от мен, аз трябва да му правя теманета. Ако това за теб е Бог, съгласен съм - такъв няма и съответната набожност е окови.
Сега за толтеките. "За шаманите от древно Мексико времето представлява нещо като мисъл; мисъл, мислена от нещо, невъобразимо по величината си" - К.Кастанеда, Въведение, "Колелото на времето". Невъобразимото по величина е само безкрайното. Крайното, колкото и да е голямо, човек може да си въобрази. Толтекът вярва във (знае за) безкрайна мисъл. Не може да има мисъл без съзнателност. Безкрайната съзнателност е Бог. Дали той се интересува от нас? Той се реализира ЧРЕЗ нас. За това подробно пише в своята толтекска космология Марез, който издатели на Кастанеда у нас от изд. Прозорец" наричат "прочутия ученик на Кастанеда". Сигурно, ако поровя повече, ще намеря по категорични цитати от самия К.К., но ми се струва смешно да използваме цитати като главно средство за доказателство.
Аз по тази тема нямам повече какво да кажа.
|