|
|
| Тема |
 Re: Набожни ли сте? [re: юю] |
|
| Автор |
centsche (всемиетая) |
|
| Публикувано | 06.05.08 20:39 |
|
|
|
Ако Бог е в мен, то въпросът за набожност губи смисъл. Ако Бог е в мен, то и аз съм Бог. На себе си ли да се кланям?
"Аз съм Бог."- казва Сай Баба и продължава - "И ти си Бог, но не го знаеш."
Тук стигаме до въпроса до колко всеки вярва в собствените си сили и възможности.
ДХ на много места говори на Карлос за онази безлична сила, която пронизва целия свят. Никъде не се споменава, че тя е Бог. Напротив: съвсем ясно е казано, че тя не се интересува от човека, но човек може да се научи да я използва за свои цели. В какво според теб вярва религиозния толтек? Може би в Орела? "Орела" е само дума за описание на нещо неописуемо. Той не е Бог и се интересува от хората колкото от маларийния плазмодий.
Следователно след като онова висшето, силното, могъщото... не се интересува от мен, защо аз трябва да вярвам в него, да го боготворя, да се уповавам на него? Няма логика. С какво моята набожност ще промени в положителна посока нещо за мен? Набожността е окова за човешкия дух. Тя отклонява вярата в мен към вяра извън мен в нещо, за което от хилядолетия умуват какво е и което се е породило в първобитния страх на прадедите ни от природните стихии.
Хайде по две теманета в пода!
По-добре усмихнат шут, отколкото намръщен интелектуалец.
| |
| |
| 
|
|
Re: Набожни ли сте?