животът няма смисъл. никакъв. нито отделния, нито колективния.
има обаче една първа, последна и основна (поради липса на други) причина -
вселената никога няма да порасне - тя обича да си играе и постоянно измисля нови игри.
децата са така - никога не си задават тъпи въпроси от вида "сега тва дето го правя,
какъв му е смисъла и с ква цел го правя", а просто правят милиони неща заради самите неща.
вселената играе без цел или смисъл, а заради самата игра. и хич не й пука,
че някой си човек има претенции, че е живял смислен и целенасочен живот,
спазвайки някви измислени от човешки ум и натрапени му от човеци правила -
и сега сам са е харесал, записал са е за светец и чака награда.